Керамиката и нейната субстанция, наречена някога „пластична праматерия“ са лишено от време олицетворение на паметта и едновременно с това същности с много лица. Веществените понятия, свързани с керамиката, имат женска конотация и са романтичен символ на променливите идентичности, метаморфозите на плътта, част от ежедневието и интимния свят. Прокудена от визуалното поле на модерния градски човек, теракотата е и един от фокусите на настоящето Венецианско биенале. Присъства като символ на едно преоткрито световно ментално-веществено родство с незначителни разлики в състава и свойствата.

Настоящата експозиция предлага интроспективно-ретроспективен поглед към керамиката. Задава въпроси за нейната дефиниция и позициониране сред крайностите на технологическия оптимизъм, обещаващ перманентно подобрение на биологично зададеното, и обратното – заплахата от пълно елиминиране на органичното. Авторите изследват субстанциите, релациите между тях, техните качества, необходимите причини за възникване на отношения и следствията от взаимодействието им в един съвместен процес. Лабораторията на тези експерименти се явява ателието по керамика на Божидар Бончев.

Експозицията е съвместен проект между Галерия „Васка Емануилова“ и специалност „Керамика“ в НХА. Посветена е и фокусира вниманието най-вече върху керамиката и теракотата като материал, в който преимуществено работи и скулпторката Васка Емануилова. Включва произведения на проф. Божидар Бончев от различни периоди, нови творби на Надя Текнеджиева (гл. ас.), проекти на абсолвенти от предишни години: Десислава Терзиева, Златина Кръстева, Йоана Атанасова, Светла Радулова и Яна Каишева, и произведения от последните защити: Светли Евгениев (магистър 2022), Пламен Петров и Пламена Пенева (бакалаври 2022).