Изложбата „Homo Lignum/Сглобеният човек“ е с фокус върху скулптурата от дърво и включва предимно произведения от колекцията на СГХГ. Поставя си за цел да тематизира човешкото тяло като сбор от органична материя, подвластна на влиянието на времето и системни механични намеси. В новото българско изкуство дървото не е сред най-предпочитаните скулптурни материали, защото не отговаря на очакванията за монолитност и мемориална дълговечност. Затова заема странична линия в творчеството на най-изявените ни скулптори – Иван Лазаров изпробва този материал в релефа, активно с дървесина работи Любомир Далчев, но неговите уникални за времето си творби са в голямата си част унищожени или изгубени, малкото скулптури на художника Илия Петров са предимно фигури от този материал.

Творбите на авторите от следващите поколения осмислят преходността и тлението, податливостта на материята и препращат към сакралното и природата. В това отношение опитите с дървесина са свързани с европейския авангард от началото на ХХ в., а в българското изкуство попадат в граничните зони между т.нар. „изящни“ и „приложни“ изкуства от 60-те години на ХХ в., които така и не попадат в официалната салонна функция на изобразителното. Така пътят към пленерните експерименти, игрите на открито, интерактивността, който се разкрива в началото на съвременното българско изкуство в средата на 80-те г. на ХХ в., се оказва предначертан от автори като Любомир Далчев, Венко Колев, Марин Върбанов. Макар и в един тесен и често скрит от публиката кръг, тези автори значително допринасят за разширяване на представата за скулптурата у нас. След това активният художествен живот през 80-те години на ХХ в., пленерите за скулптура от дърво в Ясна поляна и Странджа-Сакар имат значение за възникването на съвременното изкуство, но за съжаление почти не оставят следи в обществените сбирки.

Изложбата в галерия „Васка Емануилова“ не се опитва да класифицира творбите според материала им, а проследява семантичните и символични характеристики, които внася в произведението. Изследва неговата историчност и приложимост в един закъснял авангарден жест на утопична проекция, който прехвърля разстоянието между дървения механизъм от Ренесанса и днешните проблеми на климата и екологията. Експозицията включва 15 творби от 11 автори от различни поколения, сред които Томас Кочев, Божидар Козарев, Борис Гондов, Альоша Кафеджийски, Галин Малакчиев, Любен Костов, Пенчо Добрев, Сергей Янакиев, Павлин Радевски, Николай Маринов, Витали Халваджиев, Лиляна Маринова.