През 1922 г., когато след дълго отсъствие от страната скулпторът Андрей Николов се завръща в България, той подрежда първата си самостоятелна изложба. В един от отзивите по повод изложбата четем: „Не е ли странно, че у нас се яви Андрей Николов? Какъв тайнствен и необясним случай създаде между нас този обаятелно нежен, изтънчен и дълбок скулптор с античния култ към формата на един елин и с тънката, безпокойна и нервна възприемчивост на модерната душа залутана в тайните на живота? Всред нас! Всред един народ примитивен и суров, откъснат толкова векове от всякаква култура, дребнаво практичен, грубо материалистичен, почти жесток в своята алчност.“
Настоящата експозиция „Спомен за Андрей Николов“ е своеобразен опит да се очертаят параметрите на тази странност-уникалност в творчеството и делото на големия скулптор. В пространството на галерията са подредени не само фрагменти от скулптурното наследство на Андрей Николов, а и документи, които разкриват личността на художника и способността му да кара другите да го следват в неговите идеали и страсти. За първи път се показва важен писмен документи излязъл изпод ръката на Васка Емануилова, в който тя споделя спомени за личните си срещи с Андрей Николов и научените уроци в неговото ателие.
Публиката ще има възможност да види и непубликувани до сега снимки, увековечили мигове от житейския и творчески път Андрей Николов. Подредените в галерията скулптурни портрети на личности, чиито имена отдавна са потънали в забрава, са съпътствани от биографични бележки, които съживяват спомена за Андрей Николов и най-близките до него хора – приятелите на художника.

Експозицията в галерия „Васка Емануилова, филиал на СГХГ, е подредена в партньорство с Ателие-колекция „Светлин Русев“, Колекция „Кольо Бянов“, както и с любезното съдействие на Държавна агенция „Архиви“ и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.