Във фокуса на изложбата попада творчеството на Васка Емануилова от периода непосредствено след 1950-те години. През тези години тя се е наложила като една от най-успешните жени скулптори в България. По отношение на творчеството ѝ това е един плодотворен период. Вълнуват я теми от интимното и личното пространство – майчинството, присъствието и ролята на жената, замечтаният свят на детските фантазии. В редица произведения от този период отзвучава опитът ѝ с монументалната скулптура, където, в многобройните реализирани паметници, успешно съчетава плакатността и декларативната фронталност с динамиката на разказа, с литературното и сюжета. Този похват е ясно изразен в композиции като „Септември 23“, „Обявено съревнование“, „Жетварска песен“, „Поп Андрей“ и др., които днес са част от колекцията на Галерия „Васка Емануилова“. Според скулпторката фигуралната композиция е най-подходящият израз на новото изкуство, разкриващо и осмислящо своята социално-обществена отговорност. Въпреки това Васка Емануилова е и един от активните радетели за разчупване на традиционните схеми, произвеждащи еднотипни мемориални съоръжения. За нея тематичната композиция означава дестабилизиране на класическия модел и затворената имперсоналност на античния канон в стремеж към балансирана и убедителна емоционална плътност. Основен ориентир в нейните експерименти между интимното и официалното функциониране на образа е хармонията между индивидуалното и универсалното, вечното и конкретното.

Изложбата включва емблематични творби на Васка Емануилова от този важен и засега неизследван критично исторически период в българското изкуство, които определят мястото на художничката в историята на българското изобразително изкуство и характеризират колебанията в артистичните търсения на цялото поколение. Преди всичко това е работата „Жътварска песен“, за която Васка Емануилова през 1955 г. е отличена с Димитровска награда. Посетителите имат възможност да съпоставят тази и други творби от периода, например „Обявено съревнование“, с ескизи и варианти, които представят етапите на създаване на композициите. От същия период датират и творби от спектъра на личното пространство, но съществени за авторката произведения – детските портрети, които предават образите на нейните обични племенници и други родственици.