Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена ще представи две изложби: в залите си и в галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.

В залите на СГХГ чрез 40 произведения, представителни за стилистиката на двата периода в изкуството на Любомир Далчев, се разкрива развитието на авторския му почерк. Документалните филми, свързани с живота и творчеството на Далчев, както и създадените специално за изложбата видеоинсталации, свързани с конкретни паметници и декоративно-монументални произведения от различни десетилетия ще обогатят историята за бележития скулптор. Разказ, труден за реконструиране по различни причини – творби в неизвестност, унищожени произведения и непубликувани скулптури.

В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки.

Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ.

Негови творби са разположени и около Градската галерия, в Княжеската градина, градината до Художествената академия и на други места.

Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.

Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция „Архиви“ и със съдействието на Национална художествена галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща-музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.

Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“

Куратори: Аделина Филева, Галина Декова, Красимир Илиев

Сътрудници: Ивайло Аврамов, Огнян Христов и Диана Стоилова

Дизайн на зали в СГХГ и видеоинсталации: Венелин Шурелов

Дизайн на зали във „Васка Емануилова“ и рекламни материали: Надежда Олег Ляхова

Реставратори: Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова.

Роден през 1902 г. в Солун, преминал през модерната школата на Рим и Париж и завършил живота си в САЩ през 2002 г., Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му присъствие прехвърля мост между две противоположни и несъвместими ситуации в българското изкуство – преди и след 1944 г. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия конструктивен строеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната композиция, той е предшественик на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 г. създава десетки паметници и е автор на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като „Самуиловите воини“,  „Блудният син“,  „Йов“, „Маутхаузен“ демонстрират умението му да изобрази конфликтите на съвременния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на крайно съпреживяване Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и много други).

Художественото му наследство и влиянието върху цяло поколение от творци, забележителното отстояване на творческата дързост и автономност, дават основание модерната българската скулптура в нейния генезис и развитие през ХХ в. да се обобщава като „Векът на Далчев“.