В отделните изложби са показани произведения на автори, които работят с разнообразни медии: от видео и фотография, инсталации, живопис, скулптура до колажи и текстове. По този начин се обръща внимание върху това колко важен е въпросът за образа в съвременното изкуство, което днес се развива в хипер визуалната среда на социалните мрежи и Интернет.
По думите на антрополога и историка на изкуството Ханс Белтинг, образите са номади, които преминават от една медия в друга и се повтарят в историята и културата. Двете авторки, представени в галерия „Васка Емануилова”, се занимават с времето и архитектурата. Интересуват се от това, как чрез инструментите, с които разполагат, като цвят, материал, фома, пространство и др., художниците имат силата да „доизмислят” вече съществуващите образи – номади и да ги правят част от съвременността. Ирина Георгиева използва стара техника, туш и сепия върху хартия, като работите ѝ напомнят тези на старите майстори Караваджисти. Кристина Иробалиева изгражда инсталация от винил и метално скеле, която напомня временна архитектурна конструкция, подобна на бежански лагер или постройка на полето.
Ирина Георгиева е родена през 1976 г. в София, България. Завършва Академията за изящни изкуства във Виена в класа на Muntean / Rosenblum през 2003 г. Има самостоятелни и групови изложби в галерия Bäckerstrasse 4: 11 Seconds през 2013 г., Keep me Closer to You и Process in Progress през 2015 г. Нейни творби са част от изложбите „Zukunft der Malerei“ в Essl Museum, Klosterneuburg, Австрия, и „My name is Artist“ в Белгия. Живее и работи във Виена.
Кристина Иробалиева е родена през 1982 г. в София. Живее и работи в Женева и София. Учила е керамика и живопис в Женева. През последните години има серия от самостоятелни изложби, сред които „Залив Предистория” в галерия Риборди, Женева, 2017, „Желязна длан”, галерия Сатор, Париж, 2016, „Плоски монументи”, Арт пространство Лабо, Женева, 2014, и др. Работите ѝ участват в множество групови изложби в Швейцария, Франция, Германия и България.
Проектът е подкрепен от наградата „Гауденц Б. Руф”