Изложбеният проект се състои от 5 творби, създадени в България между 2018 и 2019 г., които ще имат като обща линия на изследване определянето на една „несъществуваща категория“ между женското и мъжкото. Основна отправна точка в изложбата на Валентина Шарра е интересът й към артистичното присъствие на Васка Емануилова в българската художествена култура на ХХ век като скулптор и творец, жена в една типично мъжка среда. Отговора на този интерес Валентина търси през своята практика като жена визуален артист днес, както и в произведението, като ключ към определени личностни аспекти или обществени стереотипи.

Авторката представя видеоинсталации и сайт спесифик произведения, които тематизират половете като две крайности на самоидентификация и взаимното им конструиране в процеса на комуникация. Изложбата пресъздава ритуално действие в сайт спесифик инсталацията Домашно огнище, което търси обединяване на означенията за женско и мъжко в ново тотемично естествено тяло, което да опитоми природните дадености. Творбите на Валентина Шара са вдъхновени от състояния, в които артистът заема междинна позиция, позволяваща му да обективизира художествената форма – фигура или обект, като конструкт по законите на „естетиката на анатомичната разлика“.

Мъжката и женската фигура в изкуството съществуват във визуалната памет не посредством наподобяване или социални и културни предпоставки, а според законите на естетиката на репрезентацията. Творчеството на Васка Емануилова онагледява амбивалентността на тази позиция. Скулпторката е автор на някои от най-разпознаваемите паметници в комунистическата “публична среда” от 50-те години на 20 в., а едновременно с това създава серия еротични творби, които не са предназначени за зрители и илюстрират бягството от официализираната художествена сцена към личното. Валентина Шарра използва тази флуидна идентификация на жената творец между личното и публичното за да представи произведения от последните години, както и такива, създадени специално за пространствата на галерията.