Настоящата изложба е опит за представяне на връзката материал-художествено произведение в скулптурата. На пръв поглед, тази връзка вероятно остава пренебрегната, подценена или незабелязана, но има огромно значение при реализирането на една художествена творба. Различният материал дава на скулптора различни изразни възможности и поставя специфични граници. Чрез съпоставянето на повече или по-малко познати произведения от фонда на СГХГ е потърсен контрастът в пластичните  и художествени измерения, породени от различните материали.  С представените творби се акцентира главно върху проблемите при пресъздаването на човешкия образ и фигура. Избраните скулптури са дело на едни от най-известните имена в българското изкуство, като Иван Лазаров, Асен Пейков, Андрей Николов, Васка Емануилова, Любомир Далчев, Крум Дамянов, Зиятин Нуриев, Томас Кочев, Вежди Рашидов, Павел Койчев, Ангел Станев, Димитър Сотиров, Спартак Дерменджиев и др. Подбрани са 30 творби. Изложбата би могла да включи още голям брой произведения, още повече като се прибавят и формите на съвременното изкуство. Именно поради тази причина избраните творби представят конвенционални, класически, канонизирани материали – камък, бронз, дърво, теракота и др. Избягвайки алтернативата експозицията да се превърне в „наръчник по материалознание“, включените произведения са избрани за да представят преди всичко художествените и пластически възможности на материала. Главен акцент в изложбата е семантиката на материала или казано с други думи – неговото значение и символична натовареност,  предопределени от конотациите с ключови за историята на изкуството периоди и произведения.