Изложбата „Грижа и изцеление“ е последната част от трилогията, курирана от Галина Димитрова („Страх и любов“, 2023, и „Срам и вина“, 2024 г.), в която се разглеждат съвременните разбирания и размишления по тези изконни човешки чувства и взаимоотношения. В нея насочваме погледа към жената, с която свързваме основно грижата за деца, семейство и други хора в нужда. Жената носи стигмата на патриархата да бъде основен носител на тази грижа, но задаваме ли си въпроса какво ѝ носи тази отдаденост? Проектът обръща внимание върху това, че жената също има нужда от обгрижване, за да бъде пълноценна за себе си и за общността си личност.

Изцелението е другата позиция, в която жената има основна действаща роля като лечителка или помагаща на своите близки, покосени от болест и травма. В случая обръщаме погледа към изцелението на жената от онова, което ѝ тежи и ѝ пречи да бъде щастлива и пълноценна.

В изложбата участват шест художнички от различни държави и културни контексти: Боряна Венциславова (България/Австрия), Виргиния Захариева (България), Ева Тенева-Зайкоф (България), Петя Иванова (България/Германия), Рашел Лабасти (Франция/Белгия) и Селма Селман (Босна и Херцеговина). Първите четири създават ново произведение за изложбата, а другите участват с готова творба, която изразява даден аспект на взаимовръзката грижа–изцеление.

Боряна Венциславова участва с ново видео, в което представя ритуали за освобождаване от патриархалните и културни ограничения, форми на сегрегация, дискриминация и хомофобия. Видеоарт творбата на Виргиния Захариева се занимава с трансформиращата сила на смъртта в посока освобождаване и любов към себе си. В изложбата е включено и нейно стихотворение-манифест по темата. Инсталацията на Ева Тенева-Зайкоф отдава почит на жените в нейния род, които ѝ служат за пример в „грижата за духа“, която се предава през поколенията. Петя Иванова представя три „емо-екзо“ тела и една поема, които изследват лечението като метафора и материална практика за освобождаване, преход и предефиниране. Скулптурната инсталация на Рашел Лабасти изследва напрежението между привързаност и ограничение, власт и крехкост. Проектът на Селма Селман представя грижата на детето за родителя и превъзмогване на ограниченията, наложени от специфична етническа и културна общност.

 „Грижа и изцеление“ е част от специалната програма на галерия „Васка Емануилова“, посветена на 120-годишнината от рождението на скулпторката.

Изложбата се осъществява с любезната подкрепа на фондация „Зингер-Захариев“.