Настоящата скулптурна изложба на Ивайло Аврамов е първата от серия намеси, замислени за пространствата на обществени художествени галерии в страната, които авторът стартира през 2017 г. Проектът се фокусира върху един архитектурен елемент – преградната стена между две експозиционни зали на галерия „Васка Емануилова“, който и преди е бил обект на художествена трансформация. Най-напред през 2008 г. Симеон Симеонов в изложбата си „Срещу архитектурата“ я преобразува в цветен надуваем обем, а през 2010 г. Кирил Кузманов в своята изложба „Мъртва глава“ нарушава целостта на стената и инсталира в нея стъклена призма. Работата на Ивайло Аврамов е визуално-аналитичен и едновременно експериментален процес, в чиято основа е въпросът за видимостта, съдържанието, присъствието и стойностите на материалното. Проектът се състои от три фази и негова изходна позиция са архитектурните параметри като зададени стойности. Първата намеса е обозначаването на стената като екзистенциален документ или шаблон, предопределящ следващата интерпретация. Авторът си поставя задачата да изследва архитектурния обем от гледна точка на неговата гравитационна и материална трансформация. Следващият етап в експеримента се отнася до величини като вместимост и обем и представлява промяна на гравитационна позиция на елемента, т.е. преместването му в пространството. В третия етап обектът присъства в декомпозиран вид, като материална суровина. Изложбата представя нагледно трите фази като три функционални проявления на материята и на обема на архитектурния елемент. Изводът, до който зрителят е подканен да достигне е, че при трансформацията стената може да промени местоположението си, функцията си, материалността си и формата си, но не може да промени обема на вместимостта си. Аврамов работи в западноевропейските традиции на минимализма и арте повера от 60-те и 70-те години на ХХ в. и ги развива в едно собствено граматично-визуално поле, в което авторовото присъствие не е решаващо. За сметка на това материята е оставена да заявява своите позиции.