Времето между двете световни войни в България е забележително с бума в издаването на книги и списания за деца. Много художници, като Александър Божинов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Георги Машев, Илия Петров и други, създават илюстрации, които днес обогатяват представите за тяхното изкуство. Показват интересни връзки между родното и универсалното, декоративното и реалистичното в начина им на мислене и в художественото изразяване. Това развитие на илюстрацията е слабо разглеждано и изучавано от българското изкуствознание.

Настоящата изложба е един от първите опити за по-цялостно самостоятелно осмисляне на този феномен в историята на българското изкуство. В нея са включени превърналите се в класика книги като „Златна книга за нашите деца” и „Азбука за малките” (1921), илюстрирани от Александър Божинов, в които изпълнената с прецизност народна орнаментика е съчетана с влияния от сецесиона. Сред изданията в колекцията са и „Цар Шишко” от Елин Пелин (1925), „Мечо” и „Ането” от Ангел Каралийчев (1934), „Веселите роднини” от Йордан Стубел (1926 и 1929), „Горската къщичка” от Дора Габе (1934) и др. с рисунки на Илия Бешков, един от най-плодовитите художници от това време.

Изкушен от книгите за деца е и художникът Стоян Венев. Неговият сарказъм от сатиричната рисунка е пренесен в илюстрацията. „Размирник (Приключенията на Гошо)” от Пелин Велков (1938) и „Златотърсачи (Приключенията на Гошо)” от Цвети Иванов (1938) са чудесна находка за хапливия хумор на Венев. Гошо е хлапе с цигара в уста, което се напива и прави какви ли не пакости, съответстващи и на бурния нрав на самия художник.

Безспорни шедьоври на българската илюстрация са и кориците на „Царкиня Лебед” от Александър Пушкин и „Неродена мома” от Ран Босилек (1933), рисувани от Георги Атанасов. Сред майсторските примери се нарежда и „Крилатият юнак” на Ангел Каралийчев (1927), нарисувана с изящен минимализъм от Дечко Узунов, както и много други.

Показаната в изложбата колекция съдържа и екземпляри от списания за деца като „Светулка” (1904–1947), „Детска радост” (1910–1947), „Детски живот” (1930–1947) и „Прозорче”, основано през 1939 г.