Какво се случва на сцената на съвременното изкуство в балканските страни днес? Можем ли да намерим пресечни точки и общи тенденции? Как си представяме „бъдещето“ на изкуството и можем ли да говорим за един споделен разказ след наследството на големите балкански изложби?

Това са част от въпросите, които платформата “NEXT Balkan” се опитва да зададе и развие.
Изложбата „А или без извинение“ е коментар върху тях. Според замисъла на кураторката тя се оттласква от наследството на 90-те на албанската сцена и силното представяне на социалнотo и политически ангажираното изкуство.
В Галерия „Васка Емануилова“ и Галерия DOZA са показани произведенията на разнообразна група автори, завършили образованието си в Албания и извън страната, които работят с богат набор от медии и изразни средства. В изложбата са включени картини, инсталации, видеа, звук и светлина, като кураторката се е стремила максимално да подчертае свободата на художествения замисъл.

По нейните собствени думи: „А или без извинение“ е концепция за изложба и мото, вдъхновено от артистичния и кураторски подход, който прави опит да избегне усещането за идентифициране с онова, което може да бъде възприето като ограничение. A, като първа буква от азбуката, символизира всяко начало, а в тази изложба отправната точка е концепцията да не се извиняваш. Без извинение: като един съществен аспект, който всеки художник или куратор може да притежава и да използва за осъществяване на своите цели, за да бъде възможно най-честен към вътрешната си по-висша реалност. Без извинение за избора да не представлява или свидетелства за културните, политическите и икономическите проблеми или да не документира посткомунистическото състояние и да разсъждава върху травмата и колективния опит, какъвто е случаят с много изложби и проекти на художници от Югоизточна Европа на Запад или в самия регион след падането на Берлинската стена.“

21.04., 17:00 ч., Галерия DOZA – Разговор на кураторката Владия Михайлова с Адела Деметя и Бора Бабочи за кураторската концепция, мотивацията и избора на художниците. Какво означава днес свободата на художника и какви са нейните измерения на фона на традициите на изкуството, настоящето на социалното съществуване на авторите и визиите им за бъдещето.

Събитието ще се проведе с ограничени места при спазване на противоепидемичните мерки. То ще бъде излъчено и онлайн.

Изложбата е подкрепена от програмата „Визуални изкуства“ на Министерството на културата на България.

Адела Деметя – кураторката на изложбата, споделя:

„А или без извинение“ е замислена като поетично пътешествие, което да преведе зрителя през сетивното към извисено и разширено съзнание. Тя създава своя собствена реалност, която по същество не предлага никакви конкретни указания, решения и отговори, а представя зони на мисловно и сетивно разрастване, но без да пренебрегва в своето превъзходство физическото и естетическото. Художествените творби и начинът, по който са съчетани в изложбата, въплъщават и излъчват вибрации. На моменти тези вибрации придават чувство на спокойствие, усещане за светлина, за свобода и разширяване. Всяка от работите представлява портал към по-разширено и приповдигащо възприятие, изложбата функционира като разгърнато местообитание, в което на зрителя се предлага възможността да присъства по-активно, вместо да избяга.
„А или без извинение“ обединява разнообразна група албански художници, които са завършили образованието си в Албания и извън страната, като същевременно представя техните артистични практики и предложения. Кураторският подход се основава на постоянния интерес към създаването на изложби, базирани на времето, които свързват произведения на изкуството, реализирани с различни изразни средства като видео, инсталация, звук, обекти и текст, обединяват се за създаването на цялостна единица и могат да бъдат преживени от зрителя по отношение на време, пространство и усещане.
„А или без извинение“ е концепция за изложба и мото, вдъхновено от артистичния и кураторски подход, който прави опит да избегне усещането за идентифициране с онова, което може да бъде възприето като ограничение. A, като първа буква от азбуката, символизира всяко начало, а в тази изложба отправната точка е концепцията да не се извиняваш. Без извинение: като един съществен аспект, който всеки художник или куратор може да притежава и да използва за осъществяване на своите цели, за да бъде възможно най-честен към вътрешната си по-висша реалност. Без извинение за избора да не представлява или свидетелства за културните, политическите и икономическите проблеми или да не документира посткомунистическото състояние и да разсъждава върху травмата и колективния опит, какъвто е случаят с много изложби и проекти на художници от Югоизточна Европа на Запад или в самия регион след падането на Берлинската стена.
От 90-те години на албанската сцена за съвременно изкуство почти изцяло доминира изкуство, ангажирано с отразяване на политически, икономически и социални промени. Много художници се изявяват като активисти, често лишавайки своето творчество от изследване на индивидуалното/вътрешно пространство.
Независимо от това през последните години по-младото поколение художници развива по-персонализирана практика, която им дава възможност да се занимават със субективното възприятие за съществуване, вътрешно изследване и универсално осъзнаване, а не просто да идентифицират и реагират на дадената реалност. По този начин те са открили пътища да надмогнат и преодолеят реалността и да придобият известна освободеност от условията, които иначе биха наложили ограничения или въздействие върху тях и творчеството им.

Биографии на художниците:

Бора Бабочи (р. 1988, Тирана, Албания) живее и работи в Тирана. Изучава архитектура в Университета в Торонто и завършва Политехническия университет в Каталуния с магистърска степен по архитектура. През 2015 г. e изследовател и научен асистент в Техническия университет в Берлин за две години. В този период започва да работи по архитектурни и пространствени проекти. От 2017 г. работи като професионалист на свободна практика в областта на архитектурата и изкуството. Резиденции: Център за изкуство и урбанистика (ZK/U), Берлин; Училище „Дом на изкуството“, Албания; Културна асоциация „АртеПолино“, Латронико; Международно биенале „Ева“, Лимерик. Участва в изложбите: „Ambitions“, Национална художествена галерия, Албания; „Del Tempo Fossile“ – музей „Мула“, Латронико, Италия; „Mur mur murmurium“, Пространство за изкуство „Базамент“, Тирана; „Ex gratia“, Колекция „Джузепе Ианаконе“. Настоящите ѝ изследвания са съсредоточени върху спейс крафтинг, миграционно конструктивно поведение, живот в движение и други основни форми на пространствено изразяване. Проявява нарастващ интерес към моментите, в които тези изразни форми на материята са най-крехки, но и най-разкриващи в намеренията си. Посредством пространствени изпълнения, сътворено поведение, действителни и измислени места и сценарии тя работи с гъвкавата връзка между поведение и следствие. В своята практика се опитва да формулира чувството за принадлежност, което се проявява при преминаването на разширяващо се пространство през тялото.

Диомен Боричи (р. 1991, Шкодра, Албания) живее и работи в Шкодра. Завършва Художествената академия в Тирана през 2014 г. със специалност „Живопис“. Участвал е в групови изложби, сред които: Есенен салон, Художествена галерия Шкодра; архитектура, сграда Моле Ванвителиана (Лазаретът), Анкона; „Imago Mundi“ – Биенале на Средиземноморския архипелаг, Палермо; „PIRAMIDA”, Тирана експрес, Тирана; “Clash, Splash, Trash“, Галерия „FAB“, Тирана. Работи с изразните средства на живописта, рисунката, анимацията и видеото, като създава творби, основаващи се на наблюденията му върху общественото пространство и живота в ежедневието. Интересува се от комбинацията на абсурдното и поетичното, работите му улавят колективната реалност от безпристрастна инеангажирана гледна точка. Творчеството на Боричи се стреми посредством повторения, фрагментация, серийност и интервали да създаде своя собствена времева линия извън хронологичния ред. В работите му времето и всяко усещане за неотложност са спрели на фона на пробуждащия се потенциал на медитацията.

Ени Дерхеми (р. 1992, Тирана, Албания) е художник и изкуствовед. Притежава бакалавърска степен по дизайн и изкуства от Свободния университет в Боцен-Болцано и магистърска степен по изобразително изкуство от Университета в Болоня, който завършва с изследователска дипломна работа за съвременното албанско изкуство след 90-те години на миналия век и въздействието, което оказват върху него миграцията и времето след диктатурата – две явления, които са белязали и нейния собствен живот и художествени изследвания. От 2010 г. тя живее, учи и твори между Албания, Италия и Германия. Участвала е в различни събития: художник в Шестия и Деветия международен фестивал на видеопоезията, Институт за експериментални изкуства, Атина; художник, организатор и куратор в „Not a Single Diary“ дълго тире- виртуална резиденция по време на пандемията, онлайн резиденция на Екумен Проджект; художник и организатор, „Перформативна изложба – Център за интеграция“, Лаборатория за изкуство в Тирана – Център за съвременно изкуство, Тирана; един от кураторите на „Double Feature” #7: Доника Чина и Хана Хилдебранд, Лаборатория за изкуство в Тирана – Център за съвременно изкуство, Тирана; художник, „Balkan Beyond Borders” – Фестивал на късометражното кино, Арт Бейс, Брюксел; художник, „CRATere Festival d’Arte NoN“, Палацо Империале, Пасо дела Мендола; художник, „ЛАЙВ АРТ – нови съвременни албански художници“, Национална художествена галерия, Тирана. С отправна точка в собствения си живот, тя насочва изследванията си в теми като памет, идентичност, принадлежност и в същото време номадско съществуване, като акцентира върху форма на изразяване, която е в синхрон с нашата позиция на човешки същества в света: винаги търси идентификацията и дефиницията на това кои сме. Подходът ѝ е поетичен в основата си: същност, която тя приписва на всичко, което ни заобикаля, като израз на безкрайно изследване. Използва тези малки открития за основа на различни форми на художествено изразяване като поезия, фотография, видео и живопис.

Фатлум Дочи (р. 1991, Шкодра, Албания) живее и работи в Шкодра. Учи мултимедийни изкуства в Университета по изкуства в Тирана и завършва през 2015 г. Сред най-новите му самостоятелни изложби са: “Puzzle”, музей „Станце дела Мемориа“, Сиена; „Words“, Галерия „Флора“, Дубровник; „Signs“, Галерия „Подрум“, Културен център Белград; „Signs“, Галерия „VN“, Загреб; „The Presence of Absence“, Културен център „Тула“, Тирана. Негови творби са показвани в групови изложби, някои от които са: „Heteropias of Resistance“, Галерия „ЗЕТА“, Тирана; Есенен салон на албански творци, Художествена галерия, Шкодра; „Ex Gratia“, колекция „Джузепе Ианаконе“, Милано; Петолъчка, Галерия „ЗЕТА“, Тирана; Награда ARDHJE за млади визуални художници, Галерия „ЗЕТА“, Тирана; Биенале на хумора и сатирата, Габрово; Биенале на младите художници „Медитеранеа 18“, Тирана (2017); „Изглежда като“, Галерия „ЗЕТА“, Тирана; „Наопаки“, Лаборатория за изкуство в Тирана – Център за съвременно изкуство, Тирана; „Наградата Идромено“, Художествена галерия, Шкодра; „arTVision“ – Канал за изкуство на живо, Център за съвременно изкуство „МАРС“, Москва. Дочи създава творчество, което включва живопис, рисунки, акварел, скулптура, видео и инсталации. Независимо от изразните средства той вижда творческия процес като отклонение от обикновеното и пътуване към себе си, за да изпита онова, което се възприема като явно за окото, но и онова, което не е.

Аурора Калеми (р. 1993, Тирана, Албания) живее и работи в Тирана. Получава бакалавърска и магистърска степен от Художествената академия в Тирана, където завършва Факултета по мултимедия през 2016 г. Участва в местни и международни изложби, сред които: Център по интеграция, Художествена лаборатория Тирана – Център за съвременно изкуство, Тирана; Eight Layers, Дом на изкуството, Шкодра; „Schermo a schermo“, Блек Бокс, Тирана; „Focus: Ex-Yugoslavia and Albania“, viennacontemporary, Виена; „Inside Out“, Художествена лаборатория Тирана – Център за съвременно изкуство, Тирана; Открит фестивал за изкуство и литература в Тирана; Мултикултурен фестивал, Берат; Проект „Арт Вижън“, Венеция и Пулия; Филмов фестивал „Balkans Beyond Borders“, Солун. В практиката си използва изразните средства на живопис и видеоарт и предпочита да насочва вниманието си към лични проблеми и да се занимава със значими универсални теми, които оформят опита ѝ като човек. Работата ѝ се характеризира с индивидуалния подход към изразното средство и начина, по който работният процес позволява да се разглежда индивидуалното възприемане на съществуването и реалността. От безкрайността на вътрешния свят възникват идеи, приемат облик чрез процеса на живопис и се превръщат в начин за комуникация с реалността. Именно в този екзистенциален и индивидуален дискурс между Битието и Представянето се оформя и следва да бъде разбирана нейната практика, както по съдържание, така и по форма.

Ледия Костандини (р. 1983, Поградец, Албания) живее и работи в Тирана. Завършила е Университета по изкуства, Тирана, работата ѝ включва различни медии, включително фотография, живопис, инсталация, публични интервенции и илюстрация. Нейни творби са показвани в международни и местни изложби. Самостоятелните ѝ изложби включват: „Çentro Estetike“, Галерия „Миза“, Тирана; „Blockwork“, Културен център Тула, Тирана; „Let Us Meet in Between“, пространство за изкуство „Базамент“, Тирана; „I Look at Them They Look Back at Me“, Частно печатно студио, Скопие. Участвала е в множество групови изложби в Албания, Германия, Франция, Австрия и др. През 2012 г. е удостоена с наградата “Ardhje”. Участвала е в програми за арт резиденции в Ню Йорк и Хърватска. От 2008 г. е илюстратор на свободна практика. Работи като професор по изкуствата в университета „Полис“. Творбите ѝ разглеждат социалните трансформации, наследената или изгубена култура. Тя се интересува от съвременните навици, като ги свързва с архаични, остарели предмети и локации. Фокусът ѝ е насочен към темата „Идентичността при преход“. Използва успоредни сравнения и съпоставяне, за да разкрива парадоксални ситуации. Работите ѝ се опитват да провокират двусмислени емоции чрез смесване на въображение, любопитство и хумор.

Олсон Ламай (р. 1985, Тирана, Албания) живее и работи в Тирана. Завършва живопис в Академията за изящни изкуства във Флоренция през 2008 г. и получава магистърска степен по фотография от Академията за изящни изкуства Брера в Милано през 2010 г. Самостоятелните му изложби включват: „The cat above and the mouse below“, пространство за изкуство „Базамант“, Тирана; „Holy muscle“, пространство „Hoast Project“, Виена; „(Свръх)идентификация“, Културен център „Тула“, Тирана. Участията му в групови изложби включват: „Post – Young Albanian Artists“, фонд и музей „Пино Паскали – Музей за съвременно изкуство“, Полиняно а Маре; „The Whale That Was a Submarine“, музей „Лудвиг“, Будапеща; „Dark Chapters“, Център за съвременно изкуство , Грац; „Nationless“, Център за съвременно изкуство, Солун. Удостоен е с наградата “Ardhje” през 2012 г. В работата си изследва социални и политически проблеми, свързани както със съвременния живот в Албания, така и с по-универсални и вечни смислови системи, прекрачващи отвъд непосредствените условия. Проектите на Ламай акцентират върху семиотичното пренасищане, както и върху загадъчните, почти мистични качества на обекти и образи, свързани с различни видове политически идеологии. Творчеството му функционира като колективна митография на настоящето и полага основите за проектиране и създаване на нови митове.

Илир Лука (р. 1984, Тирана, Албания) е аудио-визуален художник, композитор на електронна музика и автор на софтуер, базиран софтуерът или художникът? в Тирана. Работи в областта на дроун/авангардната електронна музика и мултимедийното изкуство. Въпреки че учи висше образование в сфера, несвързана с изкуствата (завършва политически науки и международни отношения), в продължение на няколко години самостоятелно изучава техниките за аудио и визуално програмиране / дизайн, композиция и синтез на академично и практическо ниво. Освен албумите/миниалбумите (EP), Лука е композирал музика и за инсталации и експериментално кино и е изнасял представления на живо в културни пространства, сред които: Национален исторически музей в Тирана; Фестивал „Ниньос Консентидос Виен“, Виена; Международен саунд-арт фестивал „Poesia Carnosa”, Рим; Фестивал „MainOFF“, Палермо; Фестивал „Kinisi“, Санторини, и др. Негови аудио-визуални творби са представяни на международни изложби като: „Double Feature“, Лаборатория за изкуство в Тирана – Център за съвременно изкуство, Тирана, “Remembering in Form”, Галерия „Хайке Стрелов“, Франкфурт; Награда “Muslim Mulliqi” 2016, Национална галерия на Косово; Onufri XXII, Национална художествена галерия, Албания; Биенале „Mediterranea 18: Young Artists“, Тирана. Илир Лука печели международната награда за съвременно изкуство “Onufri XXII” през 2016 г. Произведенията на Лука са сюрреалистични описания на моменти от всекидневието чрез психологически/емоционални асоциации с паметта, свързани с настоящето в една всеобхватна, подобна на съновидение атмосфера. Неговият технически подход се реализира основно чрез персонализиран софтуер, разработен специално за всяка творба, и комбинацията от записи в приложна среда, електронни звуци, както и акустични инструменти (виолончело, контрабас, пиано и др., често със силно изкривен звук), а също и поезия.

Миряна Мечай (р. 1992 г., Драч, Албания) живее и работи в Тирана. Завършва Университета по изкуства в Тирана, факултет „Живопис“, през 2014 г. Участвала е в няколко групови изложби и уъркшопове, сред които: „30YEARSOLD“, Галерия “FAB”, Тирана; „Inside Out“, Лаборатория за изкуство в Тирана – Център за съвременно изкуство, Тирана; „Pieces from Another Reality“, Галерия „Николет Васия“, Драч. Работи с изразните средства на живопис, видеоарт, фотография и експериментален звук. Картините на Миряна се опитват да предадат една почти метафизична алегория, подобна на съновидение, със символични елементи, водещи към абстракция. Те се отнасят основно до една вътрешна реалност и се свързват с този пласт от съзнанието, в който има ниво на инстинктивно възприятие. Тя се интересува от образи, които са запечатани в паметта, а процесът на рисуване представлява опит да извика тези образи в настоящето повече като чувства, отколкото като факти. Вместо да попадне в капана на меланхолията, трансформира тези чувства в сила, която се проявява като изражение в цветове, интензивност и линии с графична отчетливост. Тази изразителност в живописта препраща към фрагмент или момент, който не се бои да насочи процеса в експериментална посока.

Грета Плана (р. 1992, Драч, Албания) се премества със семейството си в Италия на петгодишна възраст, а понастоящем живее и работи между Тревизо и Милано, Италия. През 2020 г. завършва Академията за изящни изкуства във Венеция, учи и в Академията за изящни изкуства в Прага (AVU). Плана е участвала в няколко самостоятелни и групови изложби, сред които: „Ambitions“, Национална художествена галерия, Тирана; “20th Cairo Prize”, Кралски дворец, Милано; Галерия за съвременно изкуство „Ла Джарина“, Верона; “100ma collettiva”, Бевилакуа ла Маса, Венеция; Награда „Combat Prize“, Ливорно, където печели наградата за живопис. В творчеството на Плана са съчетани живопис и рисунки, които дефинират една спряла вселена, редуват се и се припокриват маслени бои, графит и въглен, като създават мечтани сценарии, които стимулират търсенето на повествователна линия, а след това я отричат. Отправната точка са изображения, намерени в мрежата или снимки с роднини и приятели, извадени от семейни албуми. В ранните ѝ творби преобладава цветът, разстилащ леко психеделичен тон върху обектите. Но най-новият етап в творчеството ѝ бележи повратна точка: съществено значение придобиват проектирането и изследването на изображения в мрежата, докато снимките от лично естество остават встрани. Така се създават анонимни и архетипни спомени вместо конкретни моменти, свързани с една отделна личност. Разсейването на паметта, частичната случайност на купищата изображения, които циркулират в мрежата, придобиват човешко измерение в сцените, пресъздадени върху платно.

Алкета Рамай (р. 1983, Пърмет, Албания) живее и работи между Тирана и Берлин. Завършва Университета по изкуства в Тирана. Получава наградите “Onufri” за 2012 г. и “Ardhje” за 2013 г. Нейните самостоятелни изложби включват: „About a Tree“, Министерство на културата, Тирана; „Lust“, Галерия „Зета“, Тирана; „Salon“, Международна студийна и кураторска програма, Ню Йорк; „No Title“, Стацион – Център за съвременно изкуство, Прищина и „Where I End You Begin“ (заедно с Дритан Хюска), Галерия „Ла Фениче“, Венеция. Груповите изложби включват: „Ambitions“, Национална художествена галерия, Тирана; „Déjeuner avec Marubi“, Виена; „Ex-gratia“, Колекция „Джузепе Ианаконе“, Милано; Биенале в Куритиба’17, Куритиба; „Expressive Gestures“, Галерия „Хайке Стрелов“, Франкфурт; „Фокус : Екс-Югославия и Албания“, viennacontemporary, Виена; „Art D-0 ARK Underground“, 3-то издание на Биенале „Проджект“ за съвременно изкуство, Кониц; „Bienal del Fin del Mundo“, Мар дел Плата, Валпараисо; Фондация музей „Пино Паскали“, Бари. Творчеството ѝ се характеризира с неизчерпаемо любопитство и непрекъснато изучаване на нови форми на изразяване, разкриващи впечатляващата независимост, с която тя прилага собствени критични и лични методи на работа. Емоционалната връзка, която художничката изгражда със средата, в която живее, от гледна точка на социална свързаност, исторически и политически контекст са отразени в нейната практика, реализирана с различни изразни средства.

Биография на куратор:

Адела Деметя е куратор, художник и автор, родена през 1984 г. в Тирана, Албания. Завършила е магистратура „Кураторски и критически изследвания“ в Щеделшуле и университета „Гьоте“, Франкфурт. Първата специалност на Деметя е художник, учила е от 2002 до 2006 г. в Художествената академия в Тирана, Албания. Тя е директор на „Лаборатория за изкуство в Тирана – Център за съвременно изкуство“, независима художествена институция, която създава през 2010 г. Като независим куратор е организирала и курирала множество международни изложби в редица институции като Национална художествена галерия в Тирана, театър „Максим Горки“ в Берлин, Институт за съвременно изкуство в Портланд, Проект биенале „D-0 Ark Underground“, Кониц, „Action Field Kodra”, Солун, „Лотрингер 13“ Салон на изкуствата, Мюнхен, Вила Романа, Флоренция, „Дом на Лютцовплац“, Берлин.