Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.

Кирил Петров и Васка Емануилова са сред емблематичните представители на модерното българско изкуство, а Кирил Петров е окачествяван като едно от най-странните му изключения. Повлиян от дифузната живопис на своя професор Никола Маринов, той рано достига до характерната си артистична сензитивност, която не спазва законите на перспективата. По-късно Кирил Петров лично понася първия удар на догматичната критика върху цялото поколение, когато втората му самостоятелна изложба (1946 г.) е подложена на унищожителен разбор. Обрича се на изолация, но през годините в родното крайдунавско село продължава да експериментира с изкуството като тип познание за околния свят: освободено от реалистичната алегория изследване на пластически принципи, отлъчено от веществото и насочено към ефимерното поле на светлинната аура, психологизма, емпатията. Съществуването и творческата практика на Кирил Петров са диаметрално разграничение от официалния художествен живот по това време. С Васка Емануилова го свързват годините на обучение, дългогодишното приятелство и взаимна подкрепа, които в периода на изолация са определящи за творческото и личностното оцеляване.

Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.

Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.