Изложбата включва 22 произведения на български художници от фондовете на Софийска градска художествена галерия, сред които Анета Дръгушану, Боряна Росса и Олег Мавроматти, Васка Емануилова, Мариела Гемишева, Севда Шкутова и други и обхваща широк времеви диапазон. Селекцията представя употребата на „женския образ“ в българското изкуство от втората половина на ХХ в. до наши дни и подчертава нетипичните роли, като например идеологическата употреба в изкуството след 1950 г. Същевременно представя жената като творец и илюстрира обръщането на традиционните позиции художник (мъж) – модел (жена).

В българското изкуство женският образ като символ на траура, съпротивата, устойчивостта активно присъства преди Втората световна война. Фигурата на скърбящата майка е една от най-разпространените метафори на рефлексията върху световните революции и тяхната човешка цена. Повечето автори от Дружеството на новите художници, към които спада и Васка Емануилова, работят с този аспект на женската фигура в своето, вече натоварено с нова социална мисия творчество. През първите десетилетия на социализма (1950–1960те) синтезът между народната традиция и влиянието на Парижката школа се изразява в един политически верифициран език, който извлича темите и сюжетите си от класиката и християнската традиция. „Майката“ става емблема за паметта и травматичните исторически събития, но и за новата социална роля на жената, която ѝ възлага нови, дотогава присъщи на мъжете функции.

Като резултат от активната работа с биографията на Васка Емануилова изложбата представя социалистическата жена като активен участник в социално-политическите процеси от втората половина на ХХ в. и се фокусира върху работата на художниците или художничките с женския образ в неговия антиеротичен и антиестетизиращ аспект. Васка Емануилова работи почти изключително с жени модели и повечето ѝ творби са посветени на един отделен от контекста на времето женски архетип (Овчарка, Пастирка, Почивка и други). В изложбата нейният поглед е допълнен с примери на жени, равностойни участници в социалистическото изграждане, в произведенията на Стоян Венев, Вера Лукова, Стоян Сотиров и други автори от поколението ѝ.

Известна актуализация на темата е предложена с три съвременни позиции от фонда на СГХГ. Out of myself на Мариела Гемишева и Робот, революция, онанизъм! на Боряна Росса и Олег Мавроматти са емблематични примери за тази, широко застъпена в съвременното българско изкуство тема, която изложбата в галерия „Васка Емануилова“ не претендира да изчерпва.

Куратори на изложбата са Галина Декова и Галина Димитрова, уредници на галерия „Васка Емануилова“.