Изложбата е част от програмата „Реставриране на паметта“ на галерия „Васка Емануилова“. Началото на тази програма се постави през 2012 г. с цел да възстановява паметта за неизвестни или забравени имена от българското изкуство. Скулпторът Михаил Михайлов е едно от тях – важен автор от европейска величина, чието име не е в обращение, въпреки че произведенията му са част от публичното пространство в столицата: интересуващите се от българска скулптура познават емблематичната фигура на лъв, намираща се пред сградата на Министерството на вътрешните работи на ул. „6-ти септември“ в София и другата, на мястото на възстановения паметник на Първи и Шести пехотен полк в градинката пред НДК.

Михаил Михайлов е роден през 1900 г., завършва скулптура при професорите Марин Василев и Жеко Спиридонов, а след това специализира в Париж. Работи в областта на портрета, фигуралната композиция, монументалната скулптура, голото тяло. Най-активен творчески период за него е дейността му като военен скулптор, а след 1940 г. той е и преподавател в Художествената академия. Добре запознат с европейската традиция и повлиян от модернистичните формални решения на автори като Антоан Бурдел, Аристид Майол, Иван Мещрович и други, в България Михаил Михайлов е един от основните представители на стилистичния синтез – реализъм, свързан с традицията и фолклора, академично издържан, но със собствен пластичен ритъм. Важен е неговият принос в осъвременяването на концепцията за националното изкуство през 1930-те. Мястото му е сред най-иновативните и оригинални творци от този период, за много от които за съжаление липсват монографии и чието творчество е разпръснато, като Йордан Кръчмаров, Георги Коцев, Стефан Пейчев и други.

Много от произведенията на Михайлов днес се намират в Националния военноисторически музей, а отделни могат да се открият в галериите в страната. Негово дело е паметникът на миньора в Перник, фигурите, увенчаващи паметници на падналите воини в гр. Кубрат, с. Негован и други. Изложбата в галерия „Васка Емануилова“ е първото негово представяне пред широката публика и представя малка част от творчеството на скулптора, с което може да бъде повод за следващи проучвания. Макар и не изчерпателна, тя е знак за актуалността на скулптурното му наследство от перспективата на днешния ден и извиква множество актуални въпроси, чийто отговор продължава да се търси.

Експозицията се осъществява благодарение на съдействието на Националния военноисторически музей, Националната художествена галерия, Художествена галерия – Пазарджик, семейството на автора.