Първата самостоятелна изложба на Радостин Седевчев е показана в рамките на платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи”

Изложбата на Радостин Седевчев навлиза в една малко изследвана територия в изкуството в България. Това е художествената работа с документа и осмислянето на неговите връзки с миналото и с възможностите за нови гледни точки в настоящето. Показани са работи, създадени през последната една година, които дават нова перспектива върху нагласите за памет и актуалност.

За художника документ може да представлява всичко; всеки случаен обект, всяка бележка могат да се превърнат във фундамент, от който да се развие определен разказ или история. В основата на произведенията стоят намерени на битака или изхвърлени предмети, образи, текстове и други „неща”, които хората възприемат като непотребни: стари снимки и картички, кръщелно свидетелство, тетрадка с вересии и др. Авторът прерисува, доизмисля, оцветява, композира, рамкира тези никомуненужни остатъци и ги превръща не просто в художествени творби, но в анонимни микро истории за различни човешки животи.

Това са непознати хора, занимавали се с различни, банални и всекидневни неща, които Радостин Седевчев разкрива пред зрителите така, както той ги вижда. В изложбата отсъстват големият разказ и важният, общозначим препрочит на миналото. Вместо това художникът се занимава с непрестанно вглеждане в дребното, в незначителното, което всеки може да разбере и осмисли за себе си.

Заявявайки с първата си самостоятелна изложба определена посока и стил на работа, художникът отправя и етическо послание. То не е декларация, не звучи идеологически и назидателно, а е свързано с простия жест на поглед към миналото в човешки размер.

Радостин Седевчев (p. 1988), живее и работи в София. Той завършва Националната художествена академия в София, България, специалност „Стенопис” в степен бакалавър през 2012 и магистър през 2014 г. През 2011 г. специализира в Университета Глиндор, Уелс, Великобритания, а през 2017 г. в Университета за изящни изкуства (HfBK) Дрезден, Германия. Използва различни медии, като обединяващият елемент в творчеството му е работата с намерени изображения, архивни документи, книги и обекти. Фокусът на по-голямата част от артистичните търсения на автора е паметта, но не като просто документиране на редица спомени или ситуации, а като изследване на менталността на този феномен, компресирането и декомпресирането на спомените, грешките и непоследователностите в тях. „Непредсказуемо минало” е първата му самостоятелна изложба.