Близката чужденка
Лика Янко е сред легендарните авторки в българското изкуство. Нейното творчество е съпътствано от апокрифни разкази за странния ѝ, отличителен и смел стил на работа, за личността ѝ на отшелничка, за свободата, която успява да съхрани в обграждащата я система на администрация и контрол. Позната и едновременно с това оставаща винаги някак чужда и далечна, албанката бежанка Лика Янко е близката чужденка в историята на българското изкуство.
Настоящата изложба в галерия „Васка Емануилова” се занимава именно с тази противоречивост на фигурата на авторката, като представя голяма част от произведенията й в колекцията на Софийска градска художествена галерия, творби – притежание на частни колекционери и непоказвани досега архиви. Лика Янко едновременно „присъства” и „отсъства” от художествения живот в България. Нейната първа самостоятелна изложба през 1967 г. е свалена веднага след откриването. За дълъг период от близо двадесет години тя е изключена от общите прояви на художниците. Творчеството ѝ е самостоятелно и различно спрямо официалните директиви за изкуството и поради това се оказва неприемливо. Същевременно тя е представяна в чужбина, а у нас е популярна сред западни дипломати и чужденци, които откупуват картините ѝ. В началото на 80-те с промените в културната политика под патронажа на Людмила Живкова Лика получава своеобразна реабилитация. Въпреки това тя остава сред изключенията в художествения живот. Сравнително малко участва в общите художествени изложби, но нейни творби са показвани в изложби в Стокхолм, Базел, Париж и др. След 89-а година запазва странния си ореол, а нейните картини продължават да се продават добре на свободния пазар. Голяма част от творчеството си художничката дарява. Тя завещава по една представителна колекция от свои произведения на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и на галерията в Тирана.
Екип на изложбата: Галина Декова, Красимир Илиев, Владия Михайлова
Галерията отправя специални благодарности на Владимир Илиев и Георги Овчаров, както и на СБХ и Наташа Ноева за предоставените архиви и произведения.