Лого на Галерия Васка Емануилова
Анимация по време на зареждане
2017 Ноември

БУКЕТ

16 Ноември 2017 - 10 Декемрви 2017

Куратор: Даниела Радева

Последното за 2017 г. издание от програмата „Място за срещи” на Галерия Васка Емануилова представя най-новите произведения на живописеца Станимир Генов. Изложбата представлява цялостен проект под общото название „Букет”. Той обединява живописни произведения, създадени през последната година, които ще бъдат представени за първи път.

Станимир Генов е един от най-активните художници от младото поколение у нас. След като завършва специалност „Живопис” в Националната художествена академия през 2006, няколко години се изявява в областта на инсталацията, видеото и звука. През този период той участва в две общи изложби, курирани от Владия Михайлова в Галерия Васка Емануилова – „Реакции” (2012) и „Точки на пресичане” (2008). През 2012 г. художникът се връща към живописта и от тогава тя е основното му изразно средство. През тази година той е поканен да представи първата си самостоятелна изложба с живопис в рамките на програмата „Място за срещи”. 

Работата на Станимир Генов е ориентирана главно към живописта, но същевременно той експериментира широко с изразни средства, материали и похвати. В картините му понякога рамките се трансформират в детайли от самото произведение или картините са обвързани като елементи от инсталация. Настоящият проект се развива на базата на маслени бои, акварел и цветни тебешири. Както и на различни похвати в изграждането на абстрактни образи и полагане на боята. Той отделя и специално внимание на заглавията на произведенията си и те имат съществена роля като част от произведението. Названието „Букет” изразява желанието на художника да употреби думата в пряк и преносен смисъл и да разшири възможните интерпретации.  
 













2017 Октомври

Непредсказуемо минало

10 Октомври 2017 - 29 Октомври 2017

Първата самостоятелна изложба на Радостин Седевчев е показана в рамките на платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи”

Куратор Владия Михайлова

Изложбата на Радостин Седевчев навлиза в една малко изследвана територия в изкуството в България. Това е художествената работа с документа и осмислянето на неговите връзки с миналото и с възможностите за нови гледни точки в настоящето. Показани са работи, създадени през последната една година, които дават нова перспектива върху нагласите за памет и актуалност.

За художника документ може да представлява всичко; всеки случаен обект, всяка бележка могат да се превърнат във фундамент, от който да се развие определен разказ или история. В основата на произведенията стоят намерени на битака или изхвърлени предмети, образи, текстове и други „неща”, които хората възприемат като непотребни: стари снимки и картички, кръщелно свидетелство, тетрадка с вересии и др. Авторът прерисува, доизмисля, оцветява, композира, рамкира тези никомуненужни остатъци и ги превръща не просто в художествени творби, но в анонимни микро истории за различни човешки животи.

Това са непознати хора, занимавали се с различни, банални и всекидневни неща, които Радостин Седевчев разкрива пред зрителите така, както той ги вижда. В изложбата отсъстват големият разказ и важният, общозначим препрочит на миналото. Вместо това художникът се занимава с непрестанно вглеждане в дребното, в незначителното, което всеки може да разбере и осмисли за себе си.

Заявявайки с първата си самостоятелна изложба определена посока и стил на работа, художникът отправя и етическо послание. То не е декларация, не звучи идеологически и назидателно, а е свързано с простия жест на поглед към миналото в човешки размер.

Радостин Седевчев (p. 1988), живее и работи в София. Той завършва Националната художествена академия в София, България, специалност „Стенопис” в степен бакалавър през 2012 и магистър през 2014 г. През 2011 г. специализира в Университета Глиндор, Уелс, Великобритания, а през 2017 г. в Университета за изящни изкуства (HfBK) Дрезден, Германия. Използва различни медии, като обединяващият елемент в творчеството му е работата с намерени изображения, архивни документи, книги и обекти. Фокусът на по-голямата част от артистичните търсения на автора е паметта, но не като просто документиране на редица спомени или ситуации, а като изследване на менталността на този феномен, компресирането и декомпресирането на спомените, грешките и непоследователностите в тях. „Непредсказуемо минало” е първата му самостоятелна изложба. 













2017 Септември

ОПИТИ 2017

07 Септември 2017 - 30 Септември 2017

Архитекти, скулптори и визуални артисти  добавят реалност с намеса в паркa „Заимов“

С проекти на  Благица Здравковска, Станислава Иванова, Лилия Калчева, Ивайло Христов

Куратор Правдолюб Иванов

Със специалното участие на Destructive Creation

На 7 септември от 18:00 часа в галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийска градска художествена галерия в София ще бъдат представени резултатите от тазгодишната образователна програма „Опити” и изложба на водещия на уъркшопа в програмата – художника Правдолюб Иванов. Тази година участниците в програмата – Благица Здравковска, Станислава Иванова, Лилия Калчева, Ивайло Христов, работиха по темата „Добавяне на реалност”, а обектът им на интерпретации беше съвкупността от реалности в парка „Заимов“. В рамките на изложбения период със специален проект ще се включат и Destructive Creation.

 

По стените на галерията Правдолюб Иванов ще представи интересен подход към уъркшопа като формат, в който най-голяма тежест има процесът, а не резултатът. Ще бъдат изложени предмети и писмени свидетелства, документиращи процеса от уъркшопа – комуникацията между артистите, макети на произведенията, предмети от срещите им и снимки. Част от изложбата ще бъдат и карти, изработени в рамките на социологическо наблюдение върху парк „Заимов“, изготвено от Божидар Иванов и Невена Германова.

В последната седмица на изложбата между 22 и 30 септември в парка „Заимов“ пък посетителите ще могат да видят и резултата от „добавянето на реалност”. Резултатите от работата на студентите интерпретират няколко обекта от реалността на публичното пространство на парка „Заимов“ – едно конкретно дърво по начин, по който в реалността не можем да видим; галерията като капан и капанът като галерия; скулптура, претърпяла деформация през годините. Гостуващите артисти на изложбата - Destructive Ceations ще изненадат с представянето си дори организаторите.

Уъркшопът е част от изследователската инициативата „Изкуство в публично пространство: какво, къде, как, кой, защо”, която цели да обърне внимание върху темата за изкуството в публичното пространство и неговата социална и културна мисия. През октомври на специално събитие инициативата ще представи аспекти на това как изкуството може да бъде част от живота в градската среда, какви са възможностите да се създава и показва изкуство в откритите пространства на София и по какъв начин това би повлияло на естетическата среда на града и на неговите жители.

Изследването ще се опита да подчертае ролята на такива проекти и да работи за изясняване, видимост и облекчаване на начините, по които те се инициират, комуникират и администрират. Ще бъдат предложени дефиниции, анализи на възможните пространства и публики, както и ясни механизми за администриране, насърчаване и повишаване на общественото разбиране за изкуството в публично пространство.

Проектът „Изкуство в публично пространство – какво, къде, как, кой, защо“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017, от Студио Прожектиране в партньорство с галерия „Васка Емануилова“, филиал на „Софийска градска художествена галерия“

 













2017 Юли

Иван Пенков - хора и портрети

06 Юли 2017 - 31 Август 2017

Куратор на изложбата: проф. д-р Милена Георгиева

Софийска градска художествена галерия отбелязва 120 години от рождението на Иван Пенков с камерна изложба от рисунъчни портретни скици и ескизи на художника. Подредена по хронология и тематика, в нея присъстват над 140 творби, които се излагат за първи път пред публика. Те са част от художествения архив на Иван Пенков, грижливо запазен от неговите деца – Боян и Джони Пенкови, в тяхната лична колекция.

Обикновено рисунката се смята за помощен жанр, в който се фиксира възникналата художествена идея. В този смисъл тя носи интимността и свежестта на първото преживяване от природата, хората и вещите. Когато художник като Пенков е надарен със способността да улавя мигновено характера на човека, а ръката светкавично да го отразява върху листа – резултатът е проникновен портретен образ. Понякога той е носен с години, избистрял се е чрез трайни приятелства или мимолетни симпатии, минал е през психологически и морални преценки, за да бъде материализиран с точно подбрана графична техника – молив, туш, креда, въглен и темпера.

Рисунката в творчеството на Иван Пенков носи своя философия – за него тя е „душа” и „молитва”, Портретната рисунка е опит да разсъждава не само за конкретния модел, но и да улови чрез образа своето време с присъщите му реалии и детайли. Изложбата ни запознава с неговото портретно творчество от различни години, с образите на колегите художници, с приятелите от интимния му кръг, с интересни типажи, към които той има определено отношение. За първи път се излагат двата бохемски албума, които Иван Пенков „режисира” в Мюнхен и в София за приятелите си, както и много негови автопортретни скици – поле за жизнена равносметка в края на живота, но и за формални експерименти.

Екипът на СГХГ благодари на Георги (Джони) Пенков за неговата съпричастност към изложбата, както и на внука на художника Иван Пенков за съдействието при подготовката на изложбата.

 

 













2017 Юни

ПРЕЧУПВАНЕ

06 Юни 2017 - 25 Юни 2017

Първата самостоятелна изложба на Антон Цанев е показана в рамките на програмата за съвременна скулптура на Галерия Васка Емануилова. Куратор Владия Михайлова

Пречупване (refraction) е термин от физиката, който е свързан с промяната на посоката на вълните. В оптиката под това се има предвид пречупването на светлинните лъчи при преминаването им от една оптична среда в друга. Антон Цанев взаимства този термин, като го свързва с широк кръг от въпроси за това как се формират идеите и как те се въплъщават в обекти.

В изложбата са включени три работи „Прометей” (2012–2017) , „Крава” (2014–2017) и „Букви” (2016–2017), представени като инсталации от различни елементи в пространството. Всяка една от тях включва физическата позиция на зрителя като директен, присъстващ наблюдател. Художникът изследва и осмисля базисни понятия от история на изкуството като перспектива, образуване на формата, композиция. Той се връща към Платоновата философия за ейдосите – отвъднебесните идеи, които притежават форма и се отразяват в земните неща, черпи вдъхновение от индийските вярвания и символни образи, от китайската медицина и от модерната наука. Работата му е свързана с процес на изследване и с множество опити, в които използва различни материали – хартия, текстил, калчища, гипс, чакъл и медии – рисунки, скулптури, видео.

Работата на художника представлява мислене за основите и началата, за базисните положения в изкуството, част не само от академичното образование, но и от изградените представи и „закони” за изкуство в западния свят. Връщайки се назад към философията за ейдосите, Антон Цанев се занимава със своеобразна поредица от точки на пречупване: как идеите придобиват форма, как формите се превръщат в произведения, как произведенията оформят пространство и т.н.

Антон Цанев (р. 1983) завършва „Екология и опазване на околната среда” в Лесотехнически университет, София, след което магистърската програма „Скулптура – форма и движение” в класа на проф. Емил Попов в Националната художествена академия. Занимавал се е със селищна екология, с наблюдение на градската среда. Като художник работи основно със скулптура, която изследва и разглежда във взаимовръзките обект-субект-среда. Участвал е в изложбата „Трансформ” през 2012 г.  в Солун и в изложби, организирани от проф. Емил Попов. Заедно с Мирослав Христов, Марина Желева, Рада Матева и Лидия Каменова (сдружение „Плюс”) реализира мултимедийния проект „Градски портрет” за фестивала „Улица Отец Паисий” на Фондация Отворени Изкуства, Пловдив и участва в събитието Нощ/Пловдив през 2012 г. и 2014 г. Антон Цанев разработва и показва свои проекти две поредни години (2015 г., 2016 г.) в уъркшопите и изложбите в рамките на образователната програма „Опити” за съвременна скулптура и архитектура на  Галаерия Васка Емануилова и Студио Прожектиране, УАСГ. „Пречупване” е първата му самостоятелна изложба. 













2017 Май

Изображението вече не е налично

02 Май 2017 - 28 Май 2017

Изображението вече не е налично” е изложба в 3 части, в 3 различни галерии по едно и също време: галерия „Васка Емануилова” от 2 май, галерията на Институт за съвременно изкуство, София, от 3 май и галерия „Credo Bonum” от 4 май. Проектът изследва взаимоотношенията между съвременния художник и визуалната среда.

В отделните изложби са показани произведения на автори, които работят с разнообразни медии: от видео и фотография, инсталации, живопис, скулптура до колажи и текстове. По този начин се обръща внимание върху това колко важен е въпросът за образа в съвременното изкуство, което днес се развива в хипер визуалната среда на социалните мрежи и Интернет.

По думите на антрополога и историка на изкуството Ханс Белтинг, образите са номади, които преминават от една медия в друга и се повтарят в историята и културата. Двете авторки, представени в галерия „Васка Емануилова”, се занимават с времето и архитектурата. Интересуват се от това, как чрез инструментите, с които разполагат, като цвят, материал, фома, пространство и др., художниците имат силата да „доизмислят” вече съществуващите образи – номади и да ги правят част от съвременността. Ирина Георгиева използва стара техника, туш и сепия върху хартия, като работите ѝ напомнят тези на старите майстори Караваджисти. Кристина Иробалиева изгражда инсталация от винил и метално скеле, която напомня временна архитектурна конструкция, подобна на бежански лагер или постройка на полето.

Ирина Георгиева е родена през 1976 г. в София, България. Завършва Академията за изящни изкуства във Виена в класа на Muntean / Rosenblum през 2003 г. Има самостоятелни и групови изложби в галерия Bäckerstrasse 4: 11 Seconds през 2013 г., Keep me Closer to You и Process in Progress през 2015 г. Нейни творби са част от изложбите "Zukunft der Malerei" в Essl Museum, Klosterneuburg, Австрия, и "My name is Artist" в Белгия. Живее и работи във Виена.

Кристина Иробалиева е родена през 1982 г. в София. Живее и работи в Женева и София. Учила е керамика и живопис в Женева. През последните години има серия от самостоятелни изложби, сред които „Залив Предистория” в галерия Риборди, Женева, 2017, „Желязна длан”, галерия Сатор, Париж, 2016, „Плоски монументи”, Арт пространство Лабо, Женева, 2014, и др. Работите ѝ участват в множество групови изложби в Швейцария, Франция, Германия и България.

Проектът е подкрепен от наградата „Гауденц Б. Руф”













2017 Март

Полета

31 Март 2017 - 23 Април 2017

Вдъхновена от есенните стърнища, работата „Полета” на Елена Яневска представлява скулптурна инсталация, която обхваща по-голямата част от пространството на галерия „Васка Емануилова”.

Художничката експериментира със средата и с традиционния подход към скулптурната форма. Тя не показва отделни обекти, а разгръща своята работа в пространството и създава усещане за безкрайност. Не може да бъде определено къде започват или свършват полетата, изградени от въглища и пръчки, в тях са съчетани материали с различни характеристики, като работата е едновременно фрагментарна и строга.

Младата авторка продължава традицията в изкуството в България на работа с природни материали, както и на мисленето за природата в хармонична връзка с човешкия свят. Природното е онова космическо измерение, което задава ритъма, кръговрата и автентичността на живеенето.

Елена Яневска (р. 1985) живее и работи в София. През 2010 г. завършва магистратура по „Скулптура” в Националната художествена академия в класа на доц. Цветослав Христов – Цупи. Оттогава досега участва в групови изложби в София, Пловдив и други градове из страната, както и в Истанбул, Белгия, Нова Зеландия, Франция и др. Самостоятелните ѝ представяния са в рамките на Националните есенни изложби „Отстранени системи” през 2014 г. в Пловдив, куратор Галина Лардева, изложба „Скулптура и фотография”, галерия „Гедок”, Мюнхен, както и изложбите „Концепция сезони” (2012) и „Листа” (2010), галерия „Мисията”, Държавен културен институт към Министерство на външните работи. Нейни работи са притежание на Национална галерия, София, Градска художествена галерия, Пловдив; Societe Generale Експресбанк, Съюз на българските художници, Колекция Георги Войнов.













4 ПРОЕКТА

01 Март 2017 - 26 Март 2017

Странни връзки между далечни теми, гигантски крачки и скокове в пространството, предположения, научни факти и художествени манипулации очакват зрителите в изложбата „4 проекта” на Димитър Солаков, работата по която продължава вече две години. Изложбата предлага множество несъвместими на пръв поглед образи. Като образа на трансформацията от планктон към петрол. Също напълно достоверна възможност за моментално забогатяване, едно ново звуково произведение, както и автопортрет, направен с поглед към галактиката Андромеда. Разстоянието между темите на четирите проекта е голямо, колкото това между космическите обекти, които участват.
Освен това нарочни допълнителни препратки придават на произведенията вид на разклонения от теми за обсъждане. Авторът влага разнопосочен смисъл между образите и названията. Например „Домашен адрес” се отнася до изпращане на информация към космоса, а работата озаглавена със здравословно звучащото „Да влезеш във форма”, всъщност идва от проблеми на екологията. Или защо не от чисто художествени проблеми с формата – дори и такава аргументация можем да различим, ако се вгледаме в „4 проекта”, ако ги възприемем като композиция от падащи или валящи градушки от форми, пейзажи и инструкции за ориентация в пейзажа. Дори образа на самата идея за далечно пътешествие присъства.    
В изложбата постоянно попадаш на тактики за усложняване представата за разлики в мащаби и размери между обекти, не само в буквален смисъл – като че ли вече пътуването по света не е чак толкова интересно за съвременните художници. Изглежда, че Димитър Солаков инсценира усещането да се чувстваш свойски и уютно не просто в света, а във вселената. Защо да не си представиш, че си на лов за диаманти? Или защо да не можеш да си направиш селфи като се погледнеш не отстрани, а направо от космоса. 

Даниела Радева 

Димитър Солаков (р. 1987 г.) завършва Нов Български университет, София. Работи предимно с фотография и видео, макар че отскоро включва в своите инсталации и рисунки. Той често изследва различните видове връзки между природата, урбанизма и човека, между миналото и неговата интерпретация в настоящето. Творбите му могат да бъдат както много лични, така и съвсем дистанцирани, от позицията на страничен наблюдател. Художникът е участвал в редица международни изложби, част от които са: “The Power of Doubt”, Times Museum (Гуанджоу, Китай), Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), PHotoEspaña (Мадрид, Испания), GRID Photographie Biennal (Амстердам, Холандия), “Ritual Of The Habitual” (Пловдив, България),  Sofia Contemporary (София, България), “All I Can Do Is Art” (Прага, Чехия), 56th October Salon (Белград, Сърбия), “What Is Left?” (Виена, Австрия). Представял е самостоятелни изложби на места като: Incubate (Тилбург, Холандия), Галерия Сариев (Пловдив, България), 0gms (София, България). Първата му самостоятелна изложба „Младост”, се състоя също в галерия „Васка Емануилова” през 2010 г. - http://www.dimitarsolakov.com/Dimitar_Solakov.html

 

 













2016 Декемрви

ТЕРИТОРИИ НА ПОГЛЕДА

15 Декемрви 2016 - 22 Февруари 2017

Изложба с произведения на Магда Абазова, Димитър Буюклийски,  Стела Василева, Петър Дочев, Иван Кирков, Надежда Олег Ляхова, Георги Машев, Орлин Неделчев, Станислав Памукчиев, Сирма Сарафова, Калин Серапионов, Динко Стоев, Сашо Стоицов, Мария Столарова, Красимир Терзиев. Курирана от Борислава Въртова, Добромира Терпешева, Ева Мария Иванова, Елица Стоянова, Мелиса Ариф, Росена Иванова.

Градът е една от най-популярните теми в българското изкуство: от ранните пейзажи на разрастващата се София в началото на 20-и век, през индустриалното и социално развитие на града, всекидневния живот през социализма, до неокапиталистическия град на съблазнителни образи и размествания в работите на Лъчезар Бояджиев.

Курирана от екип от студенти бакалаври в специалност „Изкуствознание и артмениджмънт” на Нов Български Университет, под ръководството на философа Боян Манчев, настоящата изложба разглежда градското пространство от различна гледна точка. Икономиката, антропологията и паметта остават на втори план, за да изпъкне градът-схема или карта; не географският му образ, а абстракцията, която го превръща в безкрайна рисунка, в ритъм от цветове, линии, светлини, сенки и/или празнини, бели полета, пространства без качества.

Работейки основно с колекцията на Софийска градска художествена галерия и привличайки автори като Калин Серапионов, Надежда Олег Ляхова, Красимир Терзиев, Стела Василева, младите куратори изследват посоките на погледа и взаимоотношенията между субектите и обектите. Интересува ги въображаемия образ на пространството, неговата цялостност и утопичност, които го превръщат в място извън времето, видяно сякаш от космоса. Така градът става глобална, вечно траеща съвременност, в която съществуват едновременно различни времена и исторически периоди. Гледната точка отгоре в изложбата е противопоставена и на погледа между, при който видими се оказват белите полета, тъмните празнини, бляскавата изкуственост на фрагментарното пространство, задвижвано от вътрешни сили на ентропия и постоянен разпад.

В изложбата са включени ранни работи като „Янините девет братя” на Георги Машев, модерни автори като Петър Дочев, Динко Стоев, Иван Кирков, плътната обектно-абстрактна живопис на Димитър Буюклийски, произведения на Станислав Памукчиев, Магда Абазова, Сирма Сарафова, Мария Столарова. Те са показани заедно с работи на съвременни автори като Сашо Стоицов, Орлин Неделчев и др.

Изложбеният проект е иницииран от доц. д-р Боян Манчев и куратора Владия Михайлова и осъществен под тяхно ръководство от кураторския екип на студентите.

 













2016 Ноември

ЗОНА НА КОМФОРТ

10 Ноември 2016 - 11 Декемрви 2016

Самостоятелна изложба в рамките на платформата за съвременно изкуство и млади автори „Място за срещи”.

Всеки човек има своя зона на комфорт, понякога тя може да е свързана с позитивни усещания, понякога със самотата, гнева, недоволството, чувството на вина или тревогата, и т.н. В изложбата на Александър Гергинов зоните на комфорт са онези скрити лични олтари, в които се преплитат надеждата и вярата с обсесията и страха от това да дадеш свобода на живота и да пуснеш нещата, които си тръгват от теб.           

В изложбата са включени фотографии, обекти и инсталации, всяка една от които представлява форма на споделяне със себе си и с другите. Те са съпътствани от кратък текст, който е личен разказ, но и обръщение към зрителите. Местата и образите, които вдъхновяват автора, се простират от полето на родния му град Елин Пелин до най-голямата базилика на Дева Мария в Рим – „Санта Мария Маджоре”. Част от тях са реални, други са въображаеми или метафорични, както храмът в Камбоджа от филма „В настроение за любов” на Уонг Карвай, където хората могат да изказват своите най-съкровени тайни в малки дупки в стената, които след това да запечатват завинаги. Претворени с леки материали на границата на кича и с доза ирония към сантименталността, работите изпитват „вкуса” и представите на зрителите за „красиво” и „грозно”. Чрез бляскави материи, цимент и направени с телефон фотографии художникът търси не толкова естетическа завършеност, колкото „автентичност” и близост до живота. Използването на коса като материал в изложбата, както и подчертаното лично отношение от страна на автора, се отнасят към общата представа за човешки свят, за „духовно” ДНК, което всички хора споделят и което не е въпрос на мистика, но на споделяне и внимание към личното пространство (зоната на комфорт, индивидуалния олтар) на всеки един от нас.

Александър Гергинов (р. 1980) живее и работи в София, завършва специалност „Мода” в Националната художествена академия, където през 2015 г. защитава докторат за историята на модната илюстрация в България. Той преподава мода и развива собствена марка HAM&EGGS. Същевременно има и други художествени изяви; създава най-вече рисунки и живопис, като между 2008 – 2011 г. показва четири самостоятелни изложби в галерия „Пистолет”. Взема участие в различни групови изложби в София, Австрия, Прага, сред които Третото международно биенале за младо изкуство в Москва (2012), както и изложбата „Ще си спомнят за нас в бъдещето” в рамките на София куиър форум – Сладък съюз 2015, галерия „Академия”, НХА (2015).













2016 Октомври

ЕКСПЛОАТИРАНЕ НА ИЗТРИТИЯ ОБРАЗ

06 Октомври 2016 - 06 Ноември 2016

В рамките на платформата за съвременно изкуство и млади автори „Място за срещи” галерия „Васка Емануилова” представя самостоятелната изложба на Мартин Пенев.

Мартин Пенев е автор, който в начина си на работа не се ограничава с определена медия, нито пък се помества в границите само на едно изкуство. Той използва нови технологии така, както работи със скулптура, намерени обекти, рисунки или прекрачва границите на визуалното, за да експериментира с езиците на танца, киното и пърформанса.

„Експлоатиране на изтрития образ” е изложба за човешкия свят, показан чрез фантазмените, архетипни образи на не-човешкото. В нея са включени 3D колажи, анимации, обекти, повечето от които с изображения на човешки тела с глави на коне, гларуси, гълъби, елени, котки; разговарящи носорози и хипопотами; вързана на кол горила, а също и божествена ръка, изливаща вода върху земята. Всички те са показани като „режисирани” ситуации в пространството и инсталации, доколкото вместо постаменти авторът използва мебели – кресло, лампион, масичка и нощно шкафче с блистер аспирин и др. Работите произхождат от конкретни житейски случки, които имат лично значение за художника. Въпреки това обаче те не са представени като частни, интимни спомени и емоционални състояния, а като малки събития. В тях са потърсени общи и споделими значения, натоварени са със статута на „документи”, в които реалните хора и ситуации отсъстват за сметка на фантастичните образи. Представлявайки документални фантазии, те въвличат зрителя в свят на чудати персонажи, които обаче говорят на обикновен „човешки” език за стереотипите за мъжественост и женственост, за вярата, за изключените групи в обществото, за детския свят, за поколенията, за представите за „добро”.

От древни времена образите са част от човешкия свят. Те могат да бъдат знаци за божественото присъствие или пък да бъдат начин, по който невидимите отвъдни сили се явяват на човека. Образите могат да бъдат алегории, така както и да представят стереотипи, да играят роли и т.н. Художникът използва именно тези техни възможности, като ги експлоатира художествено, концептуално и емоционално, за да достигне до изтритите значения, потиснатите смисли, скритото и отвъдно съдържание на образите.

Мартин Пенев (р. 1985) живее и работи в София. През 2009 г. получава магистърска степен по специалност „Теология” в СУ "Св. Климент Охридски", а през 2012 г. получава магистърска степен по специалност „Дигитални изкуства” в Национална художествена академия. От 2010 г. участва с групови и самостоятелни проекти в редица фестивали и събития в България и чужбина, сред които са международният фестивал за дигитални изкуства „DA Fest“ 2011, международният театрален фестивал “Варненско лято” 2012, “АСТ Фестивал за свободен театър” 2012, “Sofia Dance Week” 2013 и "One Dance Week" 2014, “Антистатик” 2014, международният фестивал за съвременни изпълнителски изкуства "Off Europa" 2014", Лайпциг и Дрезден, Танц фест", Скопие 2015, международният фестивал на пърформанса "Sofia Underground" 2016.От 2012 г. до 2015 г. е член на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към Съюза на артистите в България. Има интереси в областта на медийните изкуства, интерактивния дизайн, инсталацията и пърформанса.

           













2016 Септември

ОПИТИ 2016 Скулптурният обект като зрител

14 Септември 2016 - 02 Октомври 2016

Представата за скулптура се променя във времето така, както и разбирането за нейните обществени и художествени функции. През вековете и историята на изкуството скулптурата е била ритуален обект, въплъщавала е идеалите за красота и хармония, означавала е присъствието на богове и императори, декорирала е палатите на аристокрацията, изразявала е абстрактните идеи на авторите чрез пластичната си форма и т.н. Съвременното отношение към скулптурата е свързано с осмислянето на всички тези предишни значения, но и с убеждението за това, че скулптурата съществува в мрежа от различни връзки: между обект и пространство, зрител и творба, между други тела и обекти в града. Може ли обаче скулптурата да бъде зрител? Може ли тя да отразява и въплъщава средата, в която се намира, да й влияе и да я променя? Кураторът Петер Цанев поставя тези въпроси в изложбата в галерия „Васка Емануилова” като анализ и експеримент, извършен съвместно с група студенти по скулптура и архитектура. Младите автори представят своята гледна точка чрез обекти, инсталации, фотографии, скулптури, скици и проекти за публично пространство. Работите им изследват феномените на войната и границите, на абстрактните обекти в живата, динамичната среда на парковете, на атропоморфните форми във връзка с природните материали и символи, на отраженията на градското пространство. Част от произведенията и проектите се намират в изложбената зала, други са разположени в парка „Заимов”. Всички те са художествени изследвания по поставената тема от куратора, които експериментират с възможностите да виждаме и разбираме скулптурата по нов начин; не като обект за съзерцание, но като активен участник, който е зрител и носи белезите, информационния шум и психологическите особености на динамичния съвременен град. На 30.09. от 19:00 ч. в пространството на „Студио ПроЖектиране” ще се проведе публична дискусия с архитекти и художници, както и с участниците в изложбата, по темата на изложбата. ОПИТИ е ежегодна образователна програма на галерия „Васка Емануилова”, която разглежда скулптурата в разширено поле. Тя се занимава с въпросите, които поражда съвременната динамична градска среда, като изследва връзките на скулптурата с архитектурата и урбанистиката, и осмисля влиянието на икономическите, социалните и културните процеси върху формите и образите в града. Лектор / куратор на програмата за 2016 г. е проф. Петер Цанев. Програмата се осъществява в сътрудничество с архитектурната работилница „Стдио ПроЖектиране” (УАСГ) и с Националната художествена академия.













2016 Юли

ДИХАНИЕТО НА МАТЕРИЯТА

05 Юли 2016 - 11 Септември 2016

Настоящата изложба е опит за представяне на връзката материал-художествено произведение в скулптурата. На пръв поглед, тази връзка вероятно остава пренебрегната, подценена или незабелязана, но има огромно значение при реализирането на една художествена творба. Различният материал дава на скулптора различни изразни възможности и поставя специфични граници. Чрез съпоставянето на повече или по-малко познати произведения от фонда на СГХГ е потърсен контрастът в пластичните  и художествени измерения, породени от различните материали.  С представените творби се акцентира главно върху проблемите при пресъздаването на човешкия образ и фигура. Избраните скулптури са дело на едни от най-известните имена в българското изкуство, като Иван Лазаров, Асен Пейков, Андрей Николов, Васка Емануилова, Любомир Далчев, Крум Дамянов, Зиятин Нуриев, Томас Кочев, Вежди Рашидов, Павел Койчев, Ангел Станев, Димитър Сотиров, Спартак Дерменджиев и др. Подбрани са 30 творби. Изложбата би могла да включи още голям брой произведения, още повече като се прибавят и формите на съвременното изкуство. Именно поради тази причина избраните творби представят конвенционални, класически, канонизирани материали – камък, бронз, дърво, теракота и др. Избягвайки алтернативата експозицията да се превърне в „наръчник по материалознание“, включените произведения са избрани за да представят преди всичко художествените и пластически възможности на материала. Главен акцент в изложбата е семантиката на материала или казано с други думи – неговото значение и символична натовареност,  предопределени от конотациите с ключови за историята на изкуството периоди и произведения.

 













2016 Юни

90-те. Началото на мита

01 Юни 2016 - 26 Юни 2016

Изглежда сякаш 90-те бяха вчера, а те вече са наше минало. Изложбата „90-те. Началото на мита” ги вижда днес през погледа на музея – галерия „Васка Емануилова”, без да забравя, че „героите” на това време напуснаха официалните тогава институции, за да откриват хорионти на Запад, да търсят нови лица и модели, да преобразяват обществото, да воюват за свобода, да изпълняват мисията на просветители за медии, изкуство, технологии, дизайн, мода, музика, начин на живот и гръмко да мечтаят за промяна. Отварянето на страната към света се случи на фона на тежки социални пренареждания, политически промени, приватизация, икономически кризи и инфлация, бедност и всекидневна агресия.

Обръщайки се към това контрастно време на съзидание и разпад, „90-те. Началото на мита” търси неговите „романтични” герои на територията на популярната култура; онези космополитни събития и феномени, които са разширявали представите и порядките извън институциите. Места, подобни на вече легендарния „Кравай” в София, където в края на 80-те се срещат пънкове, метъли и бунтари, а музиката и „забраненото” – като поведение, информация и дрескод, ги сплотяват като знаци за свобода и самостоятелност. Както кока-колата и дънките Ливайс преди 1989 г., някои от продуктите на популярната култура през 90-те са всъщност инструменти на глобализацията. Днес те са в зората на лайфстайла като част от желанието за интеграция и начин да се различиш от сивия беден свят на (пост)социалистическите предмети; а също и началата на криейтив културата, заедно с основите на съвременното градско живеене.

Изложбата представлява една конкретна „постановка” на това време, в която може да си спомните и да видите с нови очи списанието „на новото поколение” – „Егоист”, което е най-разпространеното издание за култура през втората половина на 90-те, а също и микс клуб „Спартакус”, пънк бар „Калното”, списанията „Ах, Мария”, „Витамин Б” и рядкото издание КАМИКАДZЕ ГАЗЕТ. В галерията те са представени чрез видеоинтервюта с част от техните създатели и участници; фотографии, илюстрации, текстове и музика; визуални архиви, аудиозапис с прочита на „Егоист” на писателя Стефан Иванов, с гласа на актрисата Елена Димитрова и др.

„90-те. Началото на мита” е изложба, която „театрализира” архивите от това време, без да ги  институционализира или да ги укроти под похлупака на музейните витрини. Тя поглежда самия музей  през погледа на 90-те. Затова част от нея е и специалният визуален прочит на скулптурите на Васка Емануилова на фотографа Александър Нишков.

 

ПРОГРАМА

4 юни, 17:00 – 19:00 ч. – Разговор за списание „Витамин Б”

11 юни, 17:00 – 19:00 ч. – Разговор за списание „Ах, Мария”

15 юни – 16 юни, от 22:00 ч. до 07:00 ч. – ДАДА Нощ в галерия „Васка Емануилова”

(Представяне на Дадаисткия брой на „Литературен вестник”)

18 юни, 17:00 – 19:00 ч. – Разговор за KAMИKAДZЕ ГАЗЕТ

25 юни, 17:00 – 19:00 ч. – Разговор за списание „Егоист”

Първата част на проекта „90-те. Началото на мита” през 2015 бе реализирана в сътрудничество с Десислава Димова и Фондация „Изкуство - Дела и документи”, и с подкрепата на Фонд за иновации в културата, Асоциация за развитие на София. Всички видеоматериали в проекта са изпълнени от Bureau Artrecord. Откриваме с водка Абсолют!













2016 Април

НЕПРЕДВИДЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

15 Април 2016 - 21 Май 2016

„Какво е съвременна скулптура”, е въпрос с много възможни отговори, на който Програмата „Скулптура” на галерия „Васка Емануилова” се опитва да отговори. През годините в нейните рамки се показват изложби, които осмислят връзките между обект и пространство, архитектурна и публична среда, процес и време, материал и форма.

Изложбата „Непредвидени обстоятелства” на младия автор Стефан Иванов предлага един възможен отговор на въпросите за скулптурата днес. Художникът черпи от опита на поп арта, хиперреализма, реди мейда и други направления, за да покаже колко самостоятелни и независими от човека са предметите в днешния свят. Сребърни понички пред стар розов телевизор; шаран, затиснат със стяга; изкривена празна рамка на картина и други подобни  парадоксални композиции представляват всъщност работите в изложбата.

Без да разказва истории или да изгражда сложни аналитични концепции, Стефан Иванов използва различни подходи, за да съчетае отделните елементи. Той мисли едновременно с инструментите на живописта – цветове, мазки, петна, и на скулптурата – обеми, материали, маса и форми в пространството. В отделните работи изкуството и дизайнът се сливат в общото усещане за естетически свят, в който хората съществуват наравно с обектите. Макар и да владее езика както на скулптурата, така и на сценографията, авторът избира първото и оставя зрителите без сюжет и сцена.

„Непредвидени обстоятелства” е една от първите самостоятелни изложби на художника, в която личи усетът му за актуалност на света, който днес е препълнен от образи, форми, цветове и събития. Всяка една от скулптурите в изложбата е свързана с някакво действие – рязане, нахапване, разливане, стягане, бутане, потъване, което остава незавършено. Така то става странен, статичен, „скулптурен” инцидент.

Стефан Иванов (р. 1989) завършва специалност „Скулптура” в Националната художествена академия. Той работи с различни медии, като се фокусира основно върху скулптурата и сценографията. Специализирал е по програма „Еразъм” в Полша, участвал е в изложби, симпозиуми и уъркшопове в България, Гърция, Швеция и Турция. Сред последните му изяви е уъркшопът „Komluca- Olympos“ в Анталия, Турция, съвместната изложба с Ясен Згуровски „Cross Point: Pink” в the fridge, София през 2015 г. и участието му в НЕ Фест – фестивал за независимо експериментално изкуство през 2014 г. https://www.behance.net/Stefan_Ivanov













2016 Март

ЕКЛЕКТИКИ

10 Март 2016 - 10 Април 2016

Представени с общото име „Еклектики”, фотографиите на Лубри произхождат от един превърнал се с времето в класически сюжет. Можем да го опишем накратко така: това е видяното от фотографа, който прекосява Новия свят от Ню Йорк до Сан Франциско и Ел Ей, пътува по легендарния Роут 66 и почива на плажовете на Маями. В самите работи може да се види пленителността на Америка, но за разлика от класическия сюжет те не показват и не търсят американската мечта.

Авторът се интересува от различията: драг кралиците в Ел Ей, гей културата в Сан Франциско, разнообразието на Ню Йорк, сантименталността на провинцията, социалната бедност и шарения. В изложбата преобладават портретите на хора, а местата не са натоварени с голямо значение. Отделните фотографии показват много индивидуални лица, житейски карти и съдби. Те са част от един свят, който вече не е нито толкова нов, нито толкова далечен. Затова кадрите от Сърбия, България, Ибиса и Великобритания, които също са включени в изложбата, не се различават и не противоречат на останалите.

В работите отсъства иронията и социалната критика - за сметка на удоволствието от снимането, така както и от самото живеене. Еклектиката във фотографиите е комбинация от умерен кич, промяна на социални роли и сексуалности, лек сантимент и чудатост. Авторът показва не само хармоничното съществуване на противоречията, но и липсата на напрежение между представата за живота и неговото реално живеене. Това не е реализираната мечта обаче, а нейната невъзможност, която е въплътена в телата на хората. Затова те са едновременно красиви, деформирани, чудовищни, изкуствени и истински човешки. 

Лубри (р. 1977) живее и работи в София. Завършва „Информатика” в Нов български университет, София, като от девет години се занимава с фотография. Негови работи са показвани в множество групови изложби и фестивали, сред които: София куиър форум, 2014, куратор Стефка Цанева; Фестивалът „Град и публични пространства”, Пловдив, 2012; Имал е самостоятелни изложби в Галерия Сариев, Пловдив (2011, 2013) и в Галерия Пистолет, София (2007). http://lubrikante.blogspot.bg/

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” и програма „Скулптура“ на галерия „Васка Емануилова” са подкрепени от Societe Generale Експресбанк УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО.













2015 Декемрви

„Животът – това са две жени”

11 Декемрви 2015 - 29 Февруари 2016

Изложбата „Животът – това са две жени” е част от музейната програма на галерия „Васка Емануилова”. Тя е посветена на образа на майката, който е един от най-устойчивите и консервативни образи в традицията на българското изобразително изкуство. Въпреки че голяма част от творчеството на скулпторката Васка Емануилова представлява работа върху фигурата на жената, именно майката като персонаж и тема в него отсъства почти напълно. В стремежа да обясни тази липса, като я постави в образната среда на българското изобразително изкуство, изложбата показва различни  произведения, в които майката присъства като символ на паметта и дома, страданието или утехата. Част от работите в нея са свързани с темата за майчинството. Повечето от произведенията са създадени през 1970-те / 1980-те години, като в тях се открива продължението и/или повторенията на мотиви, теми и изразни средства на произведения от началото на века.

„Животът – това са две жени” е изложба, която показва колко устойчив е образът на майката, как той се възприема за универсален образ, свързан с човека и човешкото. Тя е включена в паралелната програма на София куиър форум 2015 – Сладък съюз, който е посветен на темата за семейството и за възможните връзки между хората, между „аз” и „ти”.

В рамките на изложбата се предвиждат серия от събития, които да допринесат за коментирането на тази темата в българското изобразително изкуство, както от гледна точка на канона, така и на изключенията, маргиналните разкази, другите гледни точки.

Първото събитие в рамките на изложбата е лекция на Сираго Циара, директорка на Центъра за съвременно изкуство в Солун – „Създаване и разклащане на стереотипите. Образът на майката в гръцкото изкуство и подривните гласове на новотогръцко кино”. Лекацията ще се проведе на 12 деквмри (събота) от 15 ч. в Софийска градска художествена галерия. Събитието е на английски, с осигурен превод на български.













2015 Ноември

DISCONNECTING INTERGOD

05 Ноември 2015 - 07 Декемрви 2015

Дали наистина си даваме сметка, че Интернет – онази представа и мечта за Мрежата, вече не е това, което беше? Eдва ли всеки ден, докато браузваме, постваме, лайкваме, шерваме или чатим, се сещаме за авангардното начало, технологичното и естетическо развитие на Интернет; за празнотата на дигиталното пространство, за революционните идеи за демокрация, достъп и участие, за хакерските мечти за свобода и промяна на света или за телата на киборгите, с които се свързва в началото интернет. 

Изложбата на Войн де Войн поставя тези въпроси, които днес са част от идеите на пост-интернет изкуството. Тя включва картини, фотографии, визуални и саунд инсталации, изпълнени в множество различни материали. Художникът показва начините, по които всички хора използват мрежата, в нова и различна светлина. Неговите работи правят видима празнотата на виртуалното пространство, показват колко нетрайно, изкуствено и подвижно е то. Живописта е образ, който зрителите могат да сканират с телефоните си; фотографиите показват съвременните Адам и Ева като фигури, апликирани с прости фотошоп команди; част от инсталациите и изображенията са генерирани на базата на данни и кодове. От иконката с чаша кафе назад към идеята за Дигиталния Бог, работите са представени като „икони” във всекидневен храм, в който всяко заглавие, образ и звук имат множество значения. Те говорят едновременно за човешкото и божественото сътворяване, възможността на Бога, както и на човека да създава светове

Самата изложба представлява голяма инсталация, съставена от отделни компоненти, в която на пръв поглед изглежда така сякаш всичко е свързано с всичко останало. Въпреки това обаче акцентът е другаде. Още със заглавието авторът обръща внимание на възможностите да се изключим от мрежата (disconnect), да се върнем към себе си и собствените си тела.

Войн де Войн (р. 1978) живее и работи в София и Брюксел. Той работи в различни аспекти на визуалното изкуство: от пърформанс до живопис, като в работите си съчетава различни материали, подходи и медии. Заедно със Снежанка Михайлова през 2014 г. основава Института за пърформанс и теория.

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” и програма „Скулптура“ на галерия „Васка Емануилова” са подкрепени от Societe Generale Експресбанк УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО.













2015 Октомври

СМЯНА НА ЦЕНТЪРА

02 Октомври 2015 - 02 Ноември 2015

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” представя самостоятелната изложба на Леда Ванева.

Какво е общото между октопода, мухата и паспортните гишета на летищата например? Вероятно тази редица от връзки може да бъде продължена, така че отговорът да стане неизбежно ясен, въпреки че е пределно общ – утравиолетовите лъчи. Изложбата на Леда Ванева се състои от подобни, на пръв поглед, странни и далечни асоциативни връзки, които пресичат границите на физическия и социален свят, за да ни припомнят, че земята е много по-голяма и непозната, отколкото ежедневно си представяме. Работите изследват възможностите – „какво би било ако” – човешките възприятия са различни. Например, какво ако можехме да видим UV лъчите подобно на мухи или чрез кожата си като октоподи, или пък да да гледаме на света черно-бяло като кучетата, или пък да се движим по-бързо като насекомите, или пък да превърнем лъчите на северното сияние в обект, чиято постоянна форма можем да изследваме с докосване.

Въображението за това „какво ако” е въплътено във всяка една от работите – фотографии, видео, обект, които чрез художествени и технически средства изразяват разширяването на човешкия поглед, което същевременно е и промяна на центъра. По този начин художничката се занимава и по свой начин де-центрира може би най-устойчивата представа от Ренесанса насам в западната култура: това, че именно човешките възможности, разум и възприятия стоят в основата на света, че те са тези, които го описват, дефинират и определят.

Леда Ванева (р. 1985) живее и работи в Хелзинки, където в момента учи Нови Медии. Преди това се е занимавала с порцелан и стъкло, както и с фотография в Националната художествена академия, София. В работите си използва различни медии, като обръща внимание на смисъла, който всяка една от тях добавя към общата концепция. През 2014 г. тя е номинирана за наградата БАЗА, а година по-рано (през 2013) печели ESSL Art Award България. Тя е участвала в различни изложби, сред които Aalto Festival (Финландия, 2015), Media Intervention in the City (Финландия, 2015), Европейски месец на фотографията (България, 2014), Колкото повече, толкова повече (България, 2014), Тranscending cultures (Австрия, 2013), Anonymous Drawings (Германия, 2013), Camera Obscura (Испания, 2012) и др.

 

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” и програма „Скулптура“ на галерия „Васка Емануилова” са подкрепени от Societe Generale Експресбанк УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО.

 













2015 Септември

ОПИТИ 2015

16 Септември 2015 - 27 Септември 2015

ОПИТИ е ежегодна образователна програма на галерия „Васка Емануилова”, която разглежда скулптурата в разширено поле. Тя се занимава с въпросите, които поражда съвременната динамична градска среда, като изследва връзките на скулптурата с архитектурата и урбанистиката, и осмисля влиянието на икономическите, социални и културни процеси върху формите и образите в града. Лектор / куратор на програмата за 2015 г. е Лъчезар Бояджиев.

Програмата се осъществява в сътрудничество с архитектурната работилница „Стдио ПроЖектиране” (УАСГ) и с Националната художествена академия.

„Но ако миналото в България някак си не е „уседнало” в учебници и книги, а вампирясва в „крепости” и спорни монументи, то тогава как въобще е възможно да се мисли поставянето на паметници в публичното пространство на страната?” – задава въпрос Лъчезар Бояджиев, който е автор на темата за тазгодишното издание на образователната програма. Тя е посветена на паметниците и тяхното актуално присъствие в градската среда.

Пред студентите е поставена задачата да осмислят връзките между паметта и историята, значението на формалните и естетически характеристики, както и вписването на паметниците в градската среда. Всеки един от участниците в програмата стигна до свой отговор на поставения въпрос, който намери израз в един или друг подход към темата и се въплъти в самостоятелна работа.

Стефан Коцев „редактира” новопостроения паметник на Самуил в София, като създаде различни колажи с неговия образ и предложи своя пластична интерпретация на фигурата като негов собствен проект за вече построения паметник. Антон Цанев пое в посока на изследване на взаимовръзките между пространство, време и обект в градската среда, като се концентрира в направата на градски портрети на три места / паметници. Мария Малинова се занимава с въпроса за временните паметници, ненатрапчивото присъствие, духовните аспекти на проблематиката, както и наслагването на памет в града.

Една от целите на образователната програма на галерия „Васка Емануилова” е да спомогне не само за изявата, но и за увеличаване на публичната активност на младите автори. Тя се стреми да им даде платформа за споделяне на идеи, като ги постави в ситуация едновременно на усвояване на знания, творчество и диалог. В рамките на изложбата проказаните работи на младите автори ще бъдат осбъждани с архитекти, урбанисти, техни преподаватели и други експерти, които имат отношение към тази проблематика.

На 30.09. от 18:30 ч., веднга след приключването на изложбата, в пространството на Студио ПроЖектиране ще се проведе публична дискусия с архитекти и художници, както и с участниците в изложбата, по поставения от Лъчезар Бояджиев въпрос. В рамките на дискусията ще се разглеждат въпросите за паметниците и публичното пространство във връзка с културата, начина на живот, самочувствието и образованието.

Образователната програма „Опити”, както и платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” и програма „Скулптура“ на галерия „Васка Емануилова” са подкрепени от Societe Generale Експресбанк УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО.













2015 Юли

СВОБОДНИЯТ ИЗБОР

02 Юли 2015 - 05 Септември 2015

Тази изложба е част от вече традиционните изследователските проекти на галерията и се фокусира върху един слабо проучен и оставащ до днес без отговор въпрос, засягащ историческия ход на българското изкуство, а именно – за мястото на жената творец в изложбения живот в страната в периода от Освобождението до Балканската война. Битува убеждението, че жената художник в този времеви отрязък е рядко явление, а появата й в общи изложби е изключение. И още – жената в света на изкуството според мнозина е била ограничавана, нещо повече – не й е даван достъп до художествено образование. Експозицията, подредена в залите на галерия „Васка Емануилова“, е опит за опровержение на подобни идеологеми, конституирани не през факти, а по предположения.

От десетилетия във фонд „Графика“ на Софийска градска художествена галерия се съхранява една рисунка от 1882 г., личността на чийто автор оставаше неизвестно. Тригодишната изследователска работа на екипа на проекта разкрива тази забравена личност, а в центъра на експозицията „СВОБОДНИЯТ ИЗБОР“ е именно разказът за нея – Олга Круша, която със своята рисунка се превръща в първата жена в България, дръзнала да се подпише като художник, изпреварвайки с две десетилетия Елисавета Консулова – Вазова и Елена Карамихайлова, сочени за първите български художнички. Олга Круша – дъщеря на известния възрожденски деец Захарий Круша, е родена през 1860 г. Получава образованието си Москва, където нейни учители по рисуване са представители на известен френски емигрантски художнически род. Завръщането й в родина в края на 80-те години на ХІХ в. е изпълнено с перипетии, а обществено-политическата ситуацията в страната я кара да се посвети на учителската мисия. С годините здравословното й състояние се влошава, а това я кара да се откаже от рисуването, като до нас ще достигне една единствена известна ни нейна рисунка, която респектира с майсторството си. Посетителите на изложбата ще имат шанса да се срещнат за първи път с нея, 133 години след нейното създаване.
В опит за обогатяване на разказа авторите на проекта осветяват творчеството на десетки художнички, които работят активно в периода на преход от ХІХ към ХХ в. и излагат свои творби в общите художествени изложби на Дружество за подкрепа на изкуството, по-късно прераснало в Дружество на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство“ и Съюз на южнославянските художници „Лада“. Интензивната работа с архивни документи ни връща знанието за множество жени художнички, чийто талант е  увековечен в наследените от тях картини. „Възкресяват“ се фрагменти от творчеството на Панзи Браун (Хаджимишева), Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи (Хараламбиева). Всред тях са подредени произведения на вече утвърдените първи дами на българското изкуство като Анета Ходина, Анна Хен-Йосифова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова – Вазова.
Разказът обаче не спира до тук. Архивът на Национална художествена академия разкрива общо 160 имена на жени, получили своето художествено възпитание в ателиетата на Академията, като още петият студент вписан, в матрикуларните книги, е жена – Ариадна Драгоманова. От обучителния период на тези дами, а и от по-сетнешното им творчество е съхранено твърде малко, части от което също може да бъде видяно в експозицията. Сред тях са ранни рисунки на Елисавета Консулова – Вазова, живопис, скици и декоративни разработки на забравените днес Дона Илиева, Евлампия Златарева, Невена Баджакова, Дона Кръстникова, Райна Евтимова, Иванка Ксенофонова, както и една скулптурна работа на Анна Машева, първата известна ни жена, майстор на тримерното пластично ваяние.
Разкриването на тези почти 200, отдавна забравени женски имена от историята на българското изкуство, както и експонирането на оцелелите частици творчество от тях, са повод за ревизия и преосмисляне на общите схващания за мястото на жената в художествения живот в страната в периода от 1878 до 1912 г. Подреденият разказ в образи в галерията е разказ за нейната еманципация, за нейния свободен избор, за нейния талант и творчески потенциал, разказ, които след периода на Първата световна война действително ще поеме по нов, твърде различен път, а отношението на „господстващите мъже“ към жените коренно ще се променя. Но до тогава… жената играе своя достойна роля на българската художествена сцена, при това посрещната положително от критиката.

Изказваме своята благодарност на всички организации, които ни партнираха в този почти четиригодишен изследователски труд: Държавна агенция „Архив“; Регионален държавен архив при Русе, Шумен, Варна, Бургас, Пловдив, Враца, Велико Търново, София; Национална художествена академия; Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; Столична библиотека; Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Национален литературен музей; Народен театър „Иван Вазов“; Архив при Национална художествена галерия; Архив при Софийска градска художествена галерия; ГРАО службите в Русе, София, Самоков, Пловдив, Варна, Велико Търново; Институт за изследване на изкуството при БАН; Научен архив при БАН; Съюз на българските художници; Архив при Българско национално радио; Съюз на архитектите в България; Национален институт за недвижимо културно наследство; Регионален исторически музей – Пазарджик, Самоков, Враца, Пловдив, Русе, Ловеч; Градска художествена галерия – Кюстендил, Пловдив, Разград, Хасково, Русе, Ямбол, Смолян, Плевен, Шумен, Велико Търново; Природо-математическа гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен; Църковно-исторически и архивен институт; Настоятелството на Девически манастир „Покров Богородичен“ при Самоков; Софийска света митрополия; Светия синод на Българската православна църква.
Персонално благодарим на проф. Иванка Гергова за уроците и търпеливостта, на Красимир Илиев за моралната подкрепа и съвети, на доц. Ружа Маринска за ценните напътствия и оказаната помощ, на Марина Попова за професионализма и предоставения ни безрезервно достъп за работа с редките и ценни книги на Столична библиотека.
В експозицията са включени произведения от Софийска градска художествена галерия; Национална художествена академия; Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Народен театър „Иван Вазов“; ХГ Станислав Доспевски, Пазарджик; ХГ Владимир Димитров–Майстора, Кюстендил; ХГ Проф. Илия Петров, Разград; Частни колекции.

Изложбата се посвещава на Мария Йончева (1926–2014), жената, без чиято помощ едва ли някога щяхме да стигнем до тук













2015 Април

ОЧАКВАНЕ

23 Април 2015 - 23 Май 2015

Платформата за съвременно изкуство и млади автори на галерия „Васка Емануилова” – „Място за срещи” представя самостоятелната изложба на Калина Терзиева, в която са включени някои от работите от постоянната, историческа изложба на известната българска скулпторка, чието име галерията носи.

За разлика от модерното изкуство, което поставя акцент върху уникалността на произведението, авторството и новаторството в изкуството, съвременното изкуство не непременно се занимава с това. Една от посоките на постмодерността е да отвори поле за експерименти и да разруши представата за еднолинейно, прогресивно, самостойно и историческо развитие на изкуството. Така съвременното изкуство се оказва територия, на която минало, настояще и бъдеще; различни автори, поколения и творби могат да се срещат без йерархия, изискване за продължаване на традицията на изкуството или формална художествена близост.

Изложбата „Очакване” на Калина Терзиева се занимава именно с тази възможност. Художничката премества в пространството на галерия „Васка Емануилова” някои от работите на едноименната скулпторка, изважда ги от контекста на историческата, музейна, постоянна експозиция на галерията и ги показва в пространството редом до свои произведения и рисунки. „Очакване” е названието на една от работите на Васка Емануилова – малка, теракотена, женска фигура, като именно това заглавие художничката избира и за изложбата си. Самата тя, обратно на очакваното, не си поставя задача да коментира връзките между традиция и съвременност или история и настояще; изложбата се занимава с вглеждането между различни произведения (и измерения), които не се съпоставят, а просто присъстват заедно в пространството. Очакването се разполага в празното пространство помежду им; то е действие на приближаванe, на близост, която се поражда в самия процес.

Калина Терзиева (р. 1984), завършва специалност „Сценичен и екранен дизайн” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2009 г. През 2013 г. учи „Изящни изкуства” в Gerrit Rietveld Academie в Амстердам. Работи в сферата на киното, театъра и телевизията. В последните години участва в самостоятелни и групови изложби, и  инициира проекта „О-о!” – алтернативни пространства за съвременна култура. В рамките на проекта осъществява съвместана изложба “Natural Lifestyles” с художника Станимир Генов през 2012 г. През 2011 г. осъществява „Когнитивен дисонанс”, съвместен проект с Райна Власковска в галерия „Индустриална”. Калина Терзиева е номинирана за наградата за съвременно изкуство БАЗА през 2014; както и за наградата за млад автор на фондация „Йордан Парушев”, 2014 г.

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” и програма „Скулптура“ на галерия „Васка Емануилова” са подкрепени от Societe Generale Експресбанк УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО.













2015 Март

ИЗКУСТВЕНА КОЖА

26 Март 2015 - 18 Април 2015

Програмата за съвременна скулптура на Галерия Васка Емануилова представя самостоятелната изложба на Стоян Дечев. Тя показва нови работи на художника, които са свързани с темата за човешкото тяло и неговата следа, отпечатък.

 

            Въпросите за присъствието и отсъствието, за тялото и душата, за отпечатъка и формата са митологични. Още от древни времена хората са създавали легенди и сказания, които да изразят тези сложни връзки и да разкрият магичността на света. Улавянето на сянката, очертаването на формата на тялото, вграждането на дреха в основите на нова постройка са се считали за ритуали, които имат определено значение. Било то позитивно или негативно те пряко са въздействали върху човека и неговата съдба.

Изложбата на Стоян Дечев предлага съвременна интерпретация на тази тема и я въплъщава в скулптурни обекти. Авторът се занимава с отпечатъците или, по собствените му думи – опаковките на своето тяло, за да сподели това с останалите и да предаде определен опит и познание за света. Работните дрехи на художника са превърнати в монументални обекти, а формата им носи следите от тяхната употреба.

Наглед опростени, ясни и категорични в пространството, работите предполагат множество посоки на мислене и значения. Тяхната форма, мащаб, материал, позициониране в пространството целят да изправят зрителя пред различни въпроси: как възприема света чрез тялото и присъствието си в пространството; кое е значимо и кое маловажно като обект на внимание и др.

            Стоян Дечев (р. 1978) живее и работи в София. През 2004 г. завършва специалност „Скулптура” в Националната художествена академия; където продължава с магистърска програма и по-късно с докторантура, като в момента е редовен преподавател. Той работи в различни медии и най-вече в скулптура, рисунка и инсталация, като се занимава с „универсални” проблеми чрез употребата на нови медии и разработва съвременна проблематика чрез традиционни материали и инструменти. Той има множество самостоятелни и групови изложби, сред които изложби в Mosan Art Museum, Republic of Korea (2014); National Fall Exhibitions, Plovdiv (2013); the fridge, Sofia (2012); VI emes Jeux de la Francopfonie, Beirut, Lebanon (2008); M-Tel Awards for Contemporary Bulgarian Art, Turkish Bath, Plovdiv (2008), Foundation St.St. Cyril and Methodius Awards, Sofia (2007).

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” и програма „Скулптура“ на галерия „Васка Емануилова” са подкрепени от Societe Generale Експресбанк УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО.













2014 Декемрви

РЕСТАВРАЦИЯ НА ПАМЕТТА ІІ: Яким Банчев – между човека и войната

12 Декемрви 2014 - 28 Февруари 2015

Проектът „Реставрация на паметта“ стартира през лятото на 2014 г. в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ, с изложбата „Не/познатите художници от една картина“. В същността си това е една инициатива, която може да бъде определена като подтик да се вгледаме в историята и по-конкретно в историята на българското изкуство. Казано с други думи – това е една археологическа акция, при която се изваждат нови слоеве културно наследство и в същото време се ревизират разкритите преди. Подобно назоваване на нещата, макар и твърде спекулативно, всъщност се оказва смущаващо адекватно. Доказва го и втората част на проекта, която се фокусира върху живота и делото на едно отдавна забравено име в историята на българската живопис – Яким Банчев.
Яким Казанджиев Банчев се ражда през далечната 1884 г. в Ловеч. Получил средното си образование в Априловската гимназия в Гарово, където неговите учители по рисуване и преди всичко Георги Митов, най-малкият брат на изявения български художник Антон Митов, го въвеждат в магията на изкуството. Така неговото художествено израстване ще премине през Академиите в София и Дрезден, за да получи висшето си образование в Академия „Албертина“ в Торино (Италия). Доказал се като майстор на рисунката и живописта, Банчев ще взема активно участие във военните събития в България между 1912 и 1918 г., а през 1923 г. в преследване на своята мечта да се утвърди като художник отвъд Атлантика, ще се установи в САЩ. За съжаление Америка се превръща по-скоро в мащеха за художника, отколкото за негов втори дом. Разочарован се завръща окончателно през 1933 г. в родината си, за да потъне в делничните си занимания и да се изолира напълно от художествения живот в страната.
Починал през 1967 г. художникът е напълно забравен. След три години изследване, изкуствоведи и публика имат възможност да се изправят пред реставрираното знание за твореца и неговите произведения, които са част от колекциите на Софийска градска художествена галерия и Националния военно-исторически музей в София. Това е не само първата самостоятелна изложба на художника, но и опит да се възвърне блясъка на неговото художествено наследство.
В експозицията публиката ще има шанса да се вгледа в живописта и рисунките му, които той създава през първите две десетилетия на ХХ в. Едно творчество, което разкрива отношението на Яким Банчев към човека, плътта, сластта и съкрушителната сила на войната. Страстен почитател на старогръцките митове и легенди, Банчев подхожда в живописта си с един аристократичен и премерен темперамент. В опит да се разкрие в пълнота портрета му, гласът на актрисата Снежина Петрова ще приведе посетителите на изложбата и през един нов прочит на митологичния разказ за раждането на Европа – Онази, която гръмовержецът Зевс ще похити, както векове по-късно, забравата ще похити творчеството на Яким Банчев.

 













2014 Ноември

АРХЕОЛОГИИ

06 Ноември 2014 - 01 Март 2015

В рамките на платформата за млади автори и съвременно изкуство на галерия „Васка Емануилова” – „Място за срещи” ще бъде представена самостоятелна изложба на Албена Баева, свързана с паметта, технологиите и изкуството.

Албена Баева e автор, който последователно изследва възможностите да се изграждат интерактивни инсталации чрез технологии и разни инструменти, създадени на базата на софтуер с отворен код. Художничката е показвала свои работи в множество фестивали, самостоятелни и групови изложби в различни градове в страната, а също и в Унгария, Австрия, Финландия, Италия, Кипър и др.

В изложбата си „Археологии” тя представя две инсталации, които са свързани с различни образи от кино и видео архиви: едната от тях използва колекция от полуизгорели филмови ленти, намерени в изоставено кино в село Деветаки; другата се базира на заснетия пърформанс „Brocken Fall (Organic)” от 1971 г. на мистериозния художник Бас Ян Адер, който е известен като представител на т. нар. романтичен концептуализъм. В инсталациите са включени различни инструменти, чрез които се създава връзка между зрителите и образите. Кадрите от филмови ленти могат да бъдат колажирани в различен ред, защото са свързани с клавишите на детско пиано, а чрез собственото си движение зрителите могат да се свържат с действието в пърформанса на Бас Ян Адер. Художничката се занимава с въпроса за паметта, като я свързва с личното преживяване. Нейните работи превръщат абстрактния и отдалечен архив на изкуството или кино индустрията в близък и непосредствен спомен.

Инсталациите са продължение на заниманията на Албена Баева, която през 2013 г. работи по номинирания за „Икар” танцов спектакъл „ARTeFACT”, както и по постановката на Марий Росен „Очите на другите” (2013), представена в Народния театър. През 2011 г. художничката спечели наградата „Есл”, а тази година бе сред номинираните автори за наградата „База”. Албена е съосновател на Runabout project, който представлява платформа за поредица от интерактивни пърформанси. Заедно с Петя Боюкова и различни музиканти те създават нови инструменти от различни подръчни хардуерни и софтуерни компоненти, с които изследват взаимодействието между звуци и образи в реалната среда на пърформанса.

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” и програма „Скулптура“ на галерия „Васка Емануилова” са подкрепени от Societe Generale Експресбанк УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО.













2014 Юли

РЕСТАВРАЦИЯ НА ПАМЕТТА. НЕ/ПОЗНАТИТЕ ХУДОЖНИЦИ ОТ ЕДНА КАРТИНА

10 Юли 2014 - 29 Септември 2014

Произведението на Асен Василиев „Обсъждане на картина” е в основата на експозицията, представена в галерия „Васка Емануилова”. Създадена в средата на миналия век, творбата многократно е включвана в изложби, но дълго време изобразените в нея личности остават непознати за публиката, а и за специалистите. Научното любопитство на Илинка Чергарова и Пламен Петров след почти двегодишна работа помага тези „онемели“, потънали в забрава образи да се възродят наново.
Изследванията показват, че в платното са изобразени едни от най-изтъкнатите художници на Кюстендил – Владимир Димитров - Майстора, Иван Ненов, Крум Кюлявков, Кирил Цонев, Богомир Лазов, Стоян Венев, Борис Колев, Драган Лозенски, Борис Елисеев, Любен Стоименов, Иван Йорданов, Григор Попдимитров, Васил Евтимов, Никола Иванов – Шаната, Райна Евтимова, Евтим Томов, Богомир Лехчански, Асен Янчев, Владимир (Поп)Григоров, Мордохай Бенцион и самият автор на картината Асен Василиев. Авторите на проучването се натъкват на впечатляващ детайл от произведението, който разкрива връзката му с прословутата фреска на италианския художник Рафаело – „Атинската школа“.
Eкипът, създал експозицията, е подбрал произведения на всеки от изобразените в картината художници, голяма част от които не са показвани от десетилетия. Освен творби, дело на немного познати автори, в залите на галерията могат да се видят платна на Майстора, Кирил Цонев и др., които изненадват и представят в нов аспект техния богат художествен талант. Наред с преобладаващите живописни платна са включени графични отпечатъци и скулптура.
Изложбата е придружена от каталог, в който е проследен процесът на проучване на „Обсъждане на картина”, а за всеки един от изобразените на платното е подготвена кратка биографична справка, която предоставя единствените към момента известни данни за някои от художниците. За по-доброто разбиране на времето и контекста, в който се появява картината на Асен Василиев, в изданието е публикуван и задълбочен анализ на проф. Евгения Калинова за културата и идеологическия императив зад Желязната завеса в началото на Студената война.
В експозицията са включени произведения от колекциите на Организацията на евреите в България „Шалом”, ХГ „Владимир Димитров – Майстора” – Кюстендил, и СГХГ, като последните две институции са съорганизатори в подготовката и създаването на изложбата и каталога.

Асен Василиев (1900–1981)
Обсъждане на картина, 1952
маслени бои върху платно, 102 х 129 см
СГХГ

Някои от участниците в Общата художествена изложба в Кюстендил от 1930 г. – Богомир Лазов, Стоян Венев, Драган Лозенски, Ст. Шишков (приятел на художниците), Любен Гайдаров, Богомир Лехчански (от ляво на дясно)

Интериорът представен в картината на Асен Василиев – една от класните стаи в училище „Отец Паисий“ в Кюстендил. Поглед към Общата художествена изложба в града от 1930 г.













2013 Декемрви

УЧИТЕЛЯТ

10 Декемрви 2013 - 28 Февруари 2014

Михаил Кръстев с ученици
9х14 см; колекция Христина Катранушкова-Колева

Куратори: Рамона Димова, Любен Домозетски и Теодор Илиев
Ръководител на проекта: Пламен В. Петров

Художник на малкия формат, отличен портретист и добър пейзажист, Михаил Кръстев, макар да живее и твори в периода между двете световни войни, се явява свързан с изкуството в България от първото десетилетие на XX в. Във времето на активен и разнолик художествен живот Кръстев стои някак встрани както от въздействието на сецесиона, така и от влиянието на експресионизма и „новата предметност“. Изкуството му не е повратна точка, но работите му са лирични, непретенциозни, спонтанни и леки – вълнуващи и днес. Може би именно в тяхната непринуденост се крие очарованието им.
Михаил Кръстев, първият учител по рисуване на патрона на галерия „Васка Емануилова“, е роден в град Пирот. Брат е на една от най-ярките фигури в областта на култура на Третото българско царство, основателят на кръга „Мисъл“ – д-р Кръстьо Кръстев. Получил своето средно образование в София, той се отправя към Берлин, където следва „Архитектура“, а по-късно учи рисуване в Universität der Künste Berlin. Недовършил образованието си, се завръща в България и постъпва Държавното рисувално училище в специалния курс по живопис на Ярослав Вешин. Въпреки силната си художествена подготовка, той никога няма да се потопи всецяло в света на изобразителното изкуство, а ще се отдаде на учителското призвание. Преподавал е първите уроци по рисуване на Васка Емануилова, Вера Лукова, Борис Ангелушев и много други изявени български художници. Ала той никога няма да успее да осъществи своя самостоятелна изложба. Ето защо настоящата експозиция е първи по рода си опит да се освети и огледа в пълнота художественото наследство на един от пионерите в българското графично изкуство – Михаил Кръстев.

В изложбата са включени произведения от фондовете на Софийска градска художествена галерия, Национален музей за българско изобразително изкуство, Градска художествена галерия – Пловдив, Худежествена галерия – Казанлък, Национален литературен музей – София и частна колекция „Христина Колева“.

Кураторите на експозицията благодарят на проф. Красимира Коева, Иван Кюранов, екипа на Държавна агенция „Архиви“, както и на организаторите на проекта „Студентски практики”, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд.

Месемврия, Митрополията
молив, гваш върху хартия, 19 х 23 см
колекция Христина Катранушкова-Колева

Портрет на Пенчо Славейков
туш върху хартия, 9х14 см
СГХГ

Гео Милев
туш върху хартия, 5х3,5 см
ГХГ Пловдив

Димотика
акватинта, 21х17 см
НМБИИ













2013 Юли

СПОМЕНИ ЗА АНДРЕЙ НИКОЛОВ (1878-1959)

03 Юли 2013 - 08 Септември 2013

куратор на изложбата Пламен Петров

През 1922 г., когато след дълго отсъствие от страната скулпторът Андрей Николов се завръща в България, той подрежда първата си самостоятелна изложба. В един от отзивите по повод изложбата четем: „Не е ли странно, че у нас се яви Андрей Николов? Какъв тайнствен и необясним случай създаде между нас този обаятелно нежен, изтънчен и дълбок скулптор с античния култ към формата на един елин и с тънката, безпокойна и нервна възприемчивост на модерната душа залутана в тайните на живота? Всред нас! Всред един народ примитивен и суров, откъснат толкова векове от всякаква култура, дребнаво практичен, грубо материалистичен, почти жесток в своята алчност.“
Настоящата експозиция „Спомен за Андрей Николов“ е своеобразен опит да се очертаят параметрите на тази странност-уникалност в творчеството и делото на големия скулптор. В пространството на галерията са подредени не само фрагменти от скулптурното наследство на Андрей Николов, а и документи, които разкриват личността на художника и способността му да кара другите да го следват в неговите идеали и страсти. За първи път се показва важен писмен документи излязъл изпод ръката на Васка Емануилова, в който тя споделя спомени за личните си срещи с Андрей Николов и научените уроци в неговото ателие.
Публиката ще има възможност да види и непубликувани до сега снимки, увековечили мигове от житейския и творчески път Андрей Николов. Подредените в галерията скулптурни портрети на личности, чиито имена отдавна са потънали в забрава, са съпътствани от биографични бележки, които съживяват спомена за Андрей Николов и най-близките до него хора – приятелите на художника.

Експозицията в галерия „Васка Емануилова, филиал на СГХГ, е подредена в партньорство с Ателие-колекция „Светлин Русев“, Колекция „Кольо Бянов“, както и с любезното съдействие на Държавна агенция „Архиви“ и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.













2012 Декемрви

ЗА МОНУМЕНТИТЕ И ХОРАТА

19 Декемрви 2012 - 03 Март 2013

„За монументите и хората“ не може да се нарече изложба, или поне не в онзи смисъл, който традиционно сме свикнали да влагаме в тази дума. В пространството на галерия „Васка Емануилова е предоставена възможност за опознаване на историята на четири от най-обсъжданите в страната ни през новото хилядолетие скулптурни монументи. Една история, която продължава да бъде дописвана чрез стотиците коментари (често анонимни) във виртуалното пространство, множеството репортажи в електронните медии, десетките публикации в печатните издания. От друга страна са разкрити и фрагменти от разговорите – монологични вопли за тези монументи, отекнали/заглъхнали в общественото пространство през последното десетилетие. Тъкмо по тази причина „За монументите и хората“ би могло да се определи като разказ за конфликта между съвременния индивид и скулптурните ваяния на творците.
В галерията са представени паметникът на Съветската армия, монументалната композиция „1300 години България“, скулптурата „Света(?) София“, дело на Георги Чапкънов, както и амбициозният проект за комплекса „Васил Левски” край Свиленград, който предстои да бъде издигнат до 2017 г.
В експозицията са включени снимки от архива на мащабния международен проект АТРИУМ (“Архитектура на тоталитарните режими на ХХ век в градското управление”), в който участва Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКH), както и от документалния архив на вестник „24 часа“, личен архив на Никола Михов и др.

Куратор: Пламен Петров
Консултант: Никола Михов

 

 

   

„За монументите и хората“ не може да се нарече изложба, или поне не в онзи смисъл, който традиционно сме свикнали да влагаме в тази дума. В пространството на галерия „Васка Емануилова“ е предоставена възможност за опознаване на историята на четири от най-обсъжданите в страната ни през новото хилядолетие скулптурни монументи. Една история, която продължава да бъде дописвана чрез стотиците коментари (често анонимни) във виртуалното пространство, множеството репортажи в електронните медии, десетките публикации в печатните издания. От друга страна са разкрити и фрагменти от разговорите – монологични вопли за тези монументи, отекнали/заглъхнали в общественото пространство през последното десетилетие. Тъкмо по тази причина „За монументите и хората“ би могло да се определи като разказ за конфликта между съвременния индивид и скулптурните ваяния на творците.
Още в средата на миналия век американският писател Доналд Бартелми отбелязва находчиво, че всяка, дори неугледна малка четвъртокласна декласирана европейска страна е покрита навсякъде с паметници и човек не може да свие на ъгъла, без да се удари в някоя петметрова бронзова статуя. Всъщност този феномен на „опаметняването“ на средата, която населява европеецът, разкрива ярко проявеното отношение към миналото. Миналото – онзи предхождащ настоящето разказ, който се афишира като неразделна част от бъдещето; необходима „конструкция“ на времето и мисълта, осигуряващ устоите на Европейската цивилизация. В това отношение българските градове и в частност София не са изключение от общия пейзаж на континента – профилът им е прорязан от силуетите на скулптурни монументи, често мислени като своеобразни репери на истината и морала.
Монументите разкрасяват не само града, а самото минало и историята, като оживяват една представа за великолепието на някоя епоха, за силата или гениалността на някоя личност, за някакво уникално по рода си събитие. В романтичните представи на ХІХ и ХХ век тези градски „реликви“ често се определят като исторически документ, като средство за нравствено-назидателно поучение, универсален вектор на субективни емоции. Включените в настоящата експозиция монументи обаче разкриват и една нова тяхна черта, а именно – живи монументи, които продължават да участват активно в новия ден, но не просто като творчески прояви, пораждащи поклоннически туризъм и фотографска маниакалност, а като пулсиращи части, носещи белезите на днешния социален ред. От друга страна, представените четири монумента разкриват различни, специфични конфликти между тези жалони на паметта и човека в съвременната културна ситуация на глобалното село.
През последното десетилетие паметникът на Съветската армия се обособи като един от най-оживените топоси в града. Своеобразно място за срещи на множество млади хора – пространството около паметника, а и самият паметник се превърна в „беседка“ за разговори и пиене на бира, каране на ролери, скейтборд състезания и др. Монументът, като идеологическо послание на тоталитарната мисъл, сякаш остава чужд на съвременния индивид, поел първата си глътка въздух след 1989 г. Вероятно тъкмо по тази причина се появява и стремежът за превръщането (осъзнато или неосъзнато) на тази отдалечена „другост“ в нова – близка на глобалния човек родност. А този процес на трансформация бе заявен категорично чрез „изрисуването“ на паметника и преобразяването на „социалистическия човек“ в герой от съвременен американски филм – акция, която породи неистово, но бързо заглъхнало обществено брожение. Още преди този акт, целящ метаморфоза, части от монумента често бяха предефинирани в смислово отношение – като например появата през 2010 г. на надписа „Тайната вечеря“ върху южната плоскост на паметника.
Монументалната композиция „1300 години България“ е свидетелство за втори вид проблем, който може да бъде дефиниран като феномен на невидимостта. Натоварен с „нормативната идеологическа мисъл“ на вождовете на Българската комунистическа партия, този монумент на паметта, макар да е замислен като припомнящ вековната история на българския род, се радва на внимание единствено в деня на своето тържествено откриване на 20 октомври 1981 г., когато другарят Тодор Живков радостно прерязва лентата в присъствието не само на видни политически дейци, но и на висши духовници. Разиграният водевил бързо отшумява, а кратките срокове на изпълнение на монументалната композиция (8 месеца) се оказват пагубни. Композицията започва да се разпада пред очите на „отговорния“ социалистически човек. След навлизането в периода на преход в последното десетилетие на ХХ век, монументът се превръща в руина, но никой не предприема действия за консервацията и реставрацията на паметника. Проблемът е потопен в десетки „дебати“, които преминават под надслов „Какво да се прави?“. А паметникът, сякаш невидим, се дави в обществените крамоли – времето отмива безвъзвратно силуета му.
Третият основен проблем, който разкрива монументалната скулптура на Света(?) София в центъра на столицата, е този за новата иконоборска криза в съвременния свят и в частност в България. Борбата с образите, която разтърсва обществото на Византия, и по-точно това в Константинопол през VІІІ – ІХ век, сякаш най-адекватно отразява конфликта между скулптурното ваяние на Георги Чапкънов и духовенството. Дали това е Света София, чиято памет се отбелязва на 17 септември заедно с тази на нейните дъщери – Вяра, Надежда и Любов, или това е Премъдростта Божия, или алегоричен образ на града? Дали това е езически паметник или християнски символ, са все въпроси, които обособиха като проблем извисената женска фигура с „развята“ дреха. От друга страна, трябва да се отбележи, че този монумент е изграден сякаш за да заличи един спомен. Става дума за издигалата се на същото място 24-метрова скулптура на Владимир Илич Ленин, която през 1991 г. по иконоборски маниер е демонтирана. Това своеобразно наслояване на смисли и подмени всъщност като че ли изостря проблема с търсенето на отговора на въпроса: Какво представлява тази скулптура?
Проблемът за проекта като такъв прозира в Света(?) София, но още по-ясно се изявява в четвъртия, включен в експозицията обект – монументалния комплекс „Васил Левски”. Но ако при скулптурното решение на Георги Чапкънов сме свидетели на една непрозрачна процедура по избора на проект с конкретни художествени качества, издигнат с обществени средства в обществено пространство, то в проекта за монументалния комплекс край Свиленград, посветен на Апостола на свободата, се проявява друг нюанс. Проектът за издигането на комплекса е частна инициатива. Той ще бъде изграден с частни средства върху терен, който е дарен от община Свиленград, след гласуване на решението от Общинския съвет, на организаторите. След провеждането на вътрешен конкурс на сдружение „Аз обичам България“ е направен избор на проектно решение с конкретни художествени качества – решение за издигането на монумент на историческа личност. Кои са регулаторните механизми, които могат да окажат контрол върху подобна частна инициатива? Кои са правните лостове, които да налагат определени естетически рамки, без да бъдат ограничени човешките права и свободи? Все въпроси, чиито отговори са твърде сложни и сякаш нееднозначни.
Тъкмо тези проблеми, тяхното „експониране“ и поставянето им като предложение за разговор разкрива „За монументите и хората“.

В изложбата В експозицията са включени снимки от архива на мащабния международен проект АТРИУМ (“Архитектура на тоталитарните режими на ХХ век в градското управление”), в който участва Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКH), както и от документалния архив на вестник „24 часа“, архива „Изгубената България“, личния архив на Валентин Старчев, Ставри Церовски. Всички визуални материали към проекта за монументалния комплекс „Васил Левски“ са предоставени от сдружение „Аз обичам България“.

Пламен Петров













Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпратете
e-card
Лого Софийска  Градска Художествена Галерия